Клайв Къслър - Ударна вълна

Будика го гледаше право в очите. Злобната й усмивка отново се появи, докато държеше жертвата си безпомощна в стоманената си хватка. Тя го стисна още по-здраво и изви китките му с намерението да ги счупи с амазонската си сила. Това беше хитър ход. По този начин обезсилваше Джордино, като в същото време използваше тялото му като щит, докато извади револвера, който Артър Дорсет държеше в долното чекмедже на писалището си.

Пит, който чакаше сигнал от приятеля си, за да стреля, не беше в състояние да се прицели точно с пистолета си в Будика, намираща се под писалището. Трябваше просто да е в съзнание, това беше всичко, което можеше да направи, за да не изпадне в колапс; зрението му все още бе замъглено от удара в главата. Мейв се бе свила до него и притискаше децата до себе си, за да не гледат жестоката сцена.

Джордино създаваше впечатлението, че лежи неподвижен, сякаш бе приел поражението, без да се отбранява, а Будика продължаваше да извива назад китките му. Копринената й рокля бе се смъкнала от раменете й. Мейв, която се бе вторачила в едрите рамене и изпъкналите мускули, тъй като за първи път виждаше сестра си разголена, беше изумена от гледката. После погледът й се измести към трупа на баща й, проснат върху килима. В очите й нямаше тъга, само ужас от неочакваната му смърт.

В този момент Джордино, който като че ли бе пазил силите си досега, бавно изпъна нагоре китките и дланите си така, сякаш вдигаше тежести. По лицето на Будика се изписа израз на объркване, последван от изумление. После тялото й потрепери, когато тя напрегна всички сили, за да надвие неумолимото движение нагоре. Изведнъж почувства, че не може да удържи китките му и хватката й се отпусна. Тя мигом се нахвърли към очите му, но Джордино очакваше това и отблъсна ръцете й. Преди още Будика да се съвземе, Джордино се прехвърли над писалището и се стовари върху нея, като заклещи тялото й с крака и притисна ръцете й към пода. Неспособна да помръдне от сила, каквато изобщо не очакваше, Будика се замята като обезумяла, мъчейки се да се освободи. С отчаяни усилия тя се опита да стигне чекмеджето с револвера, но коленете на Джордино държаха ръцете й здраво прилепнали до тялото й.

Джордино огъна мускулите на ръцете си и след миг дланите му обгърнаха врата й.

— Какъвто бащата, такава и дъщерята — озъби й се той. — Върви при него в ада!

Будика съзна с болезнена сигурност, че не я чака нито свобода, нито милост. Тя беше в пълен плен. Тялото й потрепери от ужас, докато набитите му ръце изцеждаха живота от нея. Опита се да извика, но издаде само писклив стон. Унищожителната хватка нито за миг не се отпусна, когато лицето й се изкриви от болка, очите й се изцъклиха, а кожата й започна да посинява. Иначе добродушното лице на Джордино, с неизменната си иронична усмивка, сега остана безизразно, докато затягаше все повече хватката си.

Мъчителната драма приключи едва когато тялото на Будика се изви от спазъм и застина — силата й се бе оттекла от нея и тя се отпусна. Без да разхлабва пръсти от врата й, Джордино издърпа огромната жена от пода и качи тялото й върху писалището.

Мейв гледаше с патологично любопитство и ужас как Джордино разкъсва копринената рокля на Будика. После изпищя и извърна глава с чувството, че й прилошава от гледката.

— Ти разкри загадката, партньоре — каза Пит, мъчейки се да съсредоточи мислите си изцяло към онова, което виждаше.

Джордино леко наклони глава на една страна, погледът му беше студен и сдържан.

— Разбрах го от мига, в който здравата ме цапардоса по челюстта, като бяхме на яхтата.

— Трябва да тръгваме. Всеки момент целият остров ще избухне в дим и пепел.

— Какво има пак? — попита бездушно Джордино.

— Ще ти опиша картината по-късно. — Пит погледна към Мейв. — Какво имате в близост до къщата като превоз?

— В гаража, залепен за къщата, има две миниколи, които татко използва… използваше, за да обхожда мините.

Пит вдигна на ръце едното от децата.

— Ти кой си?

Изплашено от кръвта, стичаща се по лицето на Пит, момченцето смънка:

— Майкъл. — После посочи към братчето си, който вече беше в ръцете на Джордино. — А той е Шон.

— Качвал ли си се на хеликоптер, Майкъл?

— Не, ама много ми се е искало.

— Желанието ти ще бъде изпълнено — засмя се Пит.

Преди да побърза да излезе от кабинета, Мейв се обърна и хвърли последен поглед към баща си и Будика, която до този момент бе мислела за своя сестра, сестра, която винаги се бе държала надменно и често бе изразявала неприязънта си към нея, но все пак й беше сестра. Значи баща им е пазил дълбоко тази тайна, понасял е срама и го е криел от света. Призля й, когато след толкова години разкри, че всъщност Будика е мъж.