Клайв Къслър - Ударна вълна

Дълбоко от недрата си вулканът, носещ името на капитана на „Гладиатор“, изрева с плътен гърлен звук, наподобяващ грохота на сто товарни влака, минаващи през тунел. Кратерът му изхвърли огромен облак пепел, много по-голям от онзи, който избълва Уинкълман. Той се изви и завихри към небето. Но колкото и злокобен и страховит да изглеждаше, облакът пепел беше само едно въведение към предстоящата драма.

Западният склон на Скагс не беше в състояние да издържи на огромния напор, идващ от хиляди метра дълбочина. Втечнените скали, превърнали се в нажежена до бяло маса, се устремяваха към повърхността. С неизмеримо силен натиск те пропукаха горния слой на склона и назъбената пукнатина отприщи същински ад от вряща кал и пара, последван от оглушителен взрив, който пръсна магмата на милиони пръски.

От склона като масивен артилерийски огън започна да изригва с яростен бяс разтопена лава. Огромно количество нажежена магма се изля във вид на пирокластичен поток — буйно съединение от накалени до бяло скалисти частици и нагорещен газ, което се плъзна по повърхността като течна меласа, но със скорост 160 километра в час. Набирайки скорост, потокът напредваше надолу по стръмнината на вулкана с непрестанен грохот, като раздробяваше склона и надигаше страхотна вихрушка пред себе си, която вонеше на сяра.

Последствията от прекомерно нагрятата пара от пирокластичния поток, докато той неумолимо настъпваше напред, бяха опустошителни; падащият като дъжд огън и парещата кал обгръщаха всичко. Стъклото се стопяваше, каменни постройки се сриваха до основи, всяко органично същество мигом се превръщаше в пепел. Кипящият ужас не оставаше нищо различимо след себе си.

Буйният поток изпревари покривалото от пепел, което продължаваше да се стеле над острова. След това бушуващата магма се гмурна в сърцето на лагуната, водата закипя и надигна неописуема вихрушка от пара, която във вид на бели стълбове проряза небето. Красивата някога лагуна бързо се скри под противен пласт от сива пепел, а лепкава кал и парчета от развалините поведоха напред катастрофалния поток на смъртта.

Островът, задоволявал алчността на мъже и жени, островът, който според някои си заслужавал да бъде заличен от лицето на земята, бе напълно унищожен. Пред мъчителния му край се спускаше завеса.

Преди огнената скала да се стовари върху дока и яхтата, Джордино успя да издигне гладкия вертолет „Агуста Марк II“, английско производство, от палубата на яхтата и се отдалечи на безопасно разстояние от остров Гладиатор. Той не можеше да види целия обхват на разрушението. Закриваше го огромен облак от пепел, чиято височина бе стигнала три хиляди метра.

Неописуемите изригвания на двата вулкана представляваха не само картина на зловеща гибел, но и на секваща дъха красота. В нея се долавяше също и усещане за нереалност. Джордино изпита чувството, че наблюдава всичко това от ръба на ада.

Надежда го окрили, когато видя, че яхтата изведнъж се съживи и се плъзна по водата в лагуната към канала, врязан в крайбрежния риф. Малко или повече ранен, Пит бе успял по някакъв начин да приведе в движение плавателния съд. Но колкото и бързо да плаваше яхтата, тя не можеше да изпревари газообразния облак от горяща пепел, който опърляше всичко по пътя си към лагуната.

Докато наблюдаваше неравното състезание с нарастващ ужас, всяка надежда у Джордино се изпари. Пъкленият поток заля пенестата диря на яхтата, застигна я и се изсипа върху нея, закривайки я от поглед от „Агуста Марк II“. От височина триста метра изглеждаше, че в този адски огън никой не би могъл да остане жив повече от няколко секунди.

Мъка изпълни Джордино при мисълта, че той е жив, а майката на децата, препасани заедно с предпазния колан на седалката на втория пилот, и приятелят, който му беше като брат, умираха в огнената стихия под него. Проклинайки и изригванията, и безпомощността си, той извърна глава от гледката. Лицето му пребледня, докато пилотираше повече инстинктивно, отколкото с умение. Беше сигурен, че болката дълбоко в него никога нямаше да изчезне. Някогашната му безпогрешна самонадеяност умря заедно с остров Гладиатор. Двамата с Пит бяха извървели дълъг път, като винаги единият беше наблизо, за да помогне в случай на опасност. Пит не е от хората, които умират лесно, си е казвал Джордино стотици пъти, когато му се е струвало, че приятелят му е вече в гроба.

В Джордино отново просветна искрица надежда. Той хвърли поглед към разходомерите за горивото. Те показваха пълни резервоари. След като огледа една карта, закачена на една дъска под командното табло, той реши да се насочи на запад към Хобарт на остров Тасмания, най-близкото и удобно място за кацане с децата. Предадеше ли веднъж близнаците Флечър в сигурните ръце на властите, той щеше да зареди отново и да се върне на остров Гладиатор ако не за друго, то поне да вземе тялото на Пит, за да го предаде на майка му и баща му във Вашингтон.