Клайв Къслър - Ударна вълна

— Преведи ме през лунната река, Дърк, преведи ме… — Лицето й като че ли се развесели.

След това клепките й трепнаха и се затвориха. Тялото сякаш увехна като попарено от студ цвете. Лицето й стана спокойно като на кротко спящо дете. Тя бе преминала реката и чакаше на другия бряг.

— Не! — Гласът му прозвуча като на виещо в нощта ранено животно.

Пит изпита чувството, че животът е напуснал и него. Той вече не се мъчеше да остане в съзнание. Не се бореше да излезе от черната мъгла, която го бе обгърнала. Отпусна хватката си с действителността и прегърна тъмнината.

Намерението на Джордино да извърши бърз полет обратно до остров Гладиатор бе осуетено едва ли не още в самото начало.

След като използва висококачествената спътникова съобщителна система на „Агуста“, за да уведоми Сандекър, който се намираше на борда на акостиралия край Хаваи „Глоумър Иксплорър“, той се свърза с австралийските и новозеландските части за морски и въздушни спасителните операции и се оказа първият, който съобщи на света за бедствието. По време на последната отсечка на полета му до Хобарт той бе засипван от молби от страна на високопоставени правителствени чиновници и журналисти от новинарските емисии за степента на изригването и броя на жертвите.

Наближавайки столицата на Тасмания, Джордино прелетя покрай стръмни предпланини, ограждащи Хобарт, чиято търговска част беше разположена на западния бряг на река Дъруент. След като определи местоположението на летището, той установи връзка с диспечерската кула. Ръководителите на полети го насочиха да се приземи в района за военно съсредоточаване, намиращ се на половин километър от главния терминал. Докато правеше кръг над площадката за кацане, с изумление видя огромна тълпа от хора, които крачеха насам-натам из района.

След като изключи двигателите и отвори пътническата врата, всичко тръгна по реда си. Имиграционните власти се качиха на борда и уредиха влизането му в Австралия без паспорт. Представители на социалните служби поеха грижата за децата на Мейв, като увериха Джордино, че веднага щом открият баща им, ще му ги предадат.

После, когато Джордино най-сетне стъпи на земята, умиращ от глад и изтощен до крайност, той бе нападнат от армия репортери, които навираха под носа му микрофони и насочваха телевизионни камери към лицето му, задавайки му с кресливи гласове въпроси за изригването.

Единственият отговор, който даде с усмивка, беше, когато потвърди, че Артър Дорсет е сред първите жертви на бедствието.

Най-накрая, след като се измъкна от репортерите и стигна в помещението на летищната полиция по охраната, Джордино се обади на завеждащия американското консулство, който с неохота се съгласи да поеме разноските за зареждане на вертолета с гориво, подчертавайки да го ползва само за хуманитарни цели. Обратният му полет за остров Гладиатор се забави още и когато австралийският директор на фонда за подпомагане при бедствия помоли Джордино да натовари на „Агуста“ храни и медикаменти за острова. Джордино благосклонно даде съгласието си и после нетърпеливо закрачи напред-назад по асфалта, чакайки вертолетът да бъде зареден и да бъдат свалени пътническите седалки, за да се отвори място за провизиите, които щяха да се товарят. Той на драго сърце прие плика със сандвичи и няколко бутилки бира, който му подаде един от социалните работници.

Една кола се приближи и за негова изненада шофьорът му съобщи, че всеки момент ще пристигне Сандекър. Той гледаше човека така, сякаш имаше насреща си луд. Само четири часа бяха минали, откакто разговаря с намиращия се в Хаваи адмирал.

Объркването му изчезна, когато един двуместен ултразвуков самолет изтребител F-22A на американските военновъздушни сили се изравни с пистата и се приземи. Джордино проследи с поглед как гладката въздушна машина, развиваща скорост до Max 3+, зарулира в посоката, където той бе паркирал вертолета. Капакът на пилотската кабина бе вдигнат и Сандекър, облечен с авиаторски костюм, се показа върху крилото и без да чака стълбичка, скочи на асфалта.

Той тръгна право към онемелия Джордино и го притисна в мечешка прегръдка.

— Албърт, не можеш да си представиш колко се радвам да те видя!

— Щеше ми се повече от нас да сме тук, за да ви посрещнем — рече тъжно Джордино.

— Безполезно е в този момент да почнем да се утешаваме един друг. — Лицето на Сандекър беше уморено и набръчкано. — Давай да намерим Дърк.