Клайв Къслър - Ударна вълна

Пит обузда всякакви чувства на възбуда и радост, когато установи, че островът е все още на цели пет часа път от тях. Той не се и помоли да стигнат благополучно дотам, дори ако трябваше още веднъж да опъне платното върху мачтата, с риска водата да нахлуе в лодката. Разбитите му надежди обаче започнаха да се възродяват, когато разбра, че това не е върхът на подводно възвишение, което да е било изтласквано над повърхността в продължение на милиони години вулканична дейност и после да се е превърнало в хълмове и долини, обрасли с тучна зеленина. Не, това беше ниска, плоска скала, върху която растяха няколко дървета от неизвестен вид, издържали по някакъв начин на по-студения климат в този район, намиращ се толкова на юг от тропическата зона.

Дърветата, които се виждаха много ясно, се издигаха на групи от малки площи пясък, изпълващ пукнатините на скалата. Едва сега Пит прецени, че островът е много по-близо, отколкото му се бе сторило от пръв поглед. Той отстоеше на не повече от осем-девет километра и върховете на дърветата създаваха впечатлението, че над хоризонта е спусната парцалива черга.

Пит определи местоположението на острова и установи, че то съвпада съвсем точно с посоката на папагала. После провери и посоката на вятъра и отклонението и стигна до заключението, че водното течение ще ги отнесе около северния край на острова. Те трябваше да поддържат югоизточен курс, с вятъра отдясно, както Мейв по удивителен начин го бе видяла във въображението си.

— Нашата дама печели награда — съобщи Пит. — Ние наближаваме земя.

Мейв и Джордино с мъка се изправиха на крака, държейки се за Пит, и се вгледаха в далечната им надежда да намерят подслон.

— Това не е мираж! — възкликна Джордино с широка усмивка.

— Аз ви казах, че папагалът ще ни покаже пътя към тихо пристанище — прошепна Мейв в ухото на Пит.

Пит не си позволи да се опияни от въодушевление.

— Още не сме стигнали. Ще се наложи да вдигнем отново платното и да изгребваме вода до побъркване, ако искаме да стъпим на брега му.

Джордино прецени разстоянието до острова и лицето му видимо помръкна.

— Нашият дом, далеч от дома, няма да издържи дотам — предрече той. — Ще се разцепи на две, преди още да сме изминали и половината път.

Те вдигнаха платното и използваха всяка свободна дължина въже, за да стегнат разцепения корпус. На кормилото застана Мейв и докато Джордино изгребваше водата като луд, а Пит я изхвърляше зад борда с голи ръце, пробитата лодка насочи нос право към малкия нисък остров на няколко километра от тях. Най-сетне получиха видимо доказателство, че мореплавателските старания на Пит се отплатиха.

Упойващата съзнанието умора и смазващото ги изтощение се смъкнаха като тежък товар от плещите на Пит и Джордино. Двамата навлязоха в зона, където вече не бяха те — психологическа зона от друг свят на стрес и страдание, който вече нямаше никакво значение. Не ги интересуваше, че по-късно телата им щяха да платят скъпо с физическа болка, стига твърдото решение и отказът им да се признаят за победени да ги преведеше през разстоянието, което делеше лодката от примамливия бряг. Те чувстваха, че болките в раменете и гърбовете им се обаждат, но това чувство не беше нещо повече от отвлеченото негодувание на съзнанието. Цялото мъчение като че ли бе се съсредоточило някъде другаде.

Вятърът издуваше платното и тласкаше лодката по посока на самотно стърчащата над повърхността скала. Но безсърдечното море не беше склонно да ги освободи от хватката си. Сякаш да ги отблъсне, водното течение се разцепваше на две, когато се блъснеше в брега и половините му с остри извивки се разливаха назад покрай външните граници на острова, заплашвайки да запратят лодката обратно в ширналото се небитие на Тихия океан.

— Мисля, че сме изтласквани настрани от острова — съобщи изплашена Мейв.

Гледайки напред, докато изхвърляше като бесен вода от лодката, Пит почти не отделяше поглед от приближаващия се остров. Отначало мислеха, че островът е само един, но когато скъсиха разстоянието до два километра, видяха, че са два. Ръкав, широк стотина метра, разделяше двата острова. Пит забеляза още, че през водното пространство между двата острова също минава силно течение.

По набраздената от вятъра повърхност и по пръските пяна, той установи, че бризът дори ги е отклонил в тяхна полза, като е насочил лодката на по-остър ъгъл спрямо недружелюбното водно течение. Това е в наш плюс, помисли си той с оптимизъм. Спасяваше ги също и фактът, че водата в този тъй южен район беше прекалено студена, за да образува коралови рифове, които да чакат в засада, за да ги разкъсат на парчета.