Клайв Къслър - Ударна вълна

— Тук няма акули — съобщи той с облекчение.

— Те рядко плуват в такова силно вълнение — каза Мейв през пристъп на кашлица; тя седеше с разперени и провесени от задния поплавък ръце.

Течението в канала ги приближаваше към северния остров. Твърдата почва се намираше само на трийсет метра от тях. Пит погледна към Мейв и разтегли устни в крива усмивка.

— Обзалагам се, че си добра плувкиня.

— На австралийка ли го казваш! — отвърна тя надменно, после добави: — Подсети ме някой ден да ти покажа медалите си за плуване по гръб и бътерфлай.

— Ал е изтощен. Можеш ли да го теглиш до брега?

— Това е най-малкото, което мога да направя за мъжа, който ни опази от зъбите на акулите.

Пит посочи най-близкото крайбрежие. Брегът там не беше песъчлив, но скалата продължаваше в шелф под водата.

— Пътят изглежда достъпен, за да се изкатерим до твърда почва.

— А ти? — Тя събра с две ръце косата си настрани и изстиска водата от нея. — Искаш ли да се върна и за теб?

Той поклати глава.

— Аз пазих силите си за нещо по-важно.

— Какво е то?

— Клубът „Медитеране“ още не е открил курорти тук. Ще имаме нужда от всички хранителни припаси, които са ни под ръка. Аз ще влача лодката, каквото и да е останало от нея, наред с лакомствата.

Пит помогна на Джордино да се прехвърли през полупотъналите поплавъци във водата, където Мейв го хвана със спасителен жест под брадичката и загреба енергично към брега, теглейки Джордино след себе си. Пит ги проследи с поглед, докато не видя как Джордино се усмихна лукаво, махайки с ръка за довиждане. Малък нечестив хитрец, рече си наум Пит. Как се наслаждава, че пътува гратис.

След като снади всички дължини на найлоновото въже в едно, Пит завърза единия му край за полупотъналата лодка, а другия препаса през кръста си. След това заплува към брега. Инертното тегло обаче се оказа твърде тежко просто да го тегли. Той трябваше да спира във водата, да издърпва въжето към себе си и след като спечелеше така известно разстояние, повтаряше процедурата. Водното течение му помагаше дотолкова, че избутваше лодката дъгообразно към брега. След като измина двайсет метра, той най-накрая почувства твърда почва под краката си. Вече можеше да използва допълнителни начини, за да изтегли лодката върху скалния шелф. С последни сили се изпълни с благодарност, когато Мейв и Джордино нагазиха във водата и му помогнаха да издърпа лодката на брега.

— Ти много бързо се съвзе — рече той на Джордино.

— Възстановителните ми сили са учудвали всички доктори.

— Аз мисля, че той по-скоро изсмука моите сили — намеси се Мейв с престорена враждебност.

— Няма нищо по-хубаво от това, да чувстваш как твърдата земя подмладява душата ти.

Пит седеше и си почиваше — беше безкрайно уморен, за да скача от радост, че е излязъл от водата. После се изправи на коленете си с намерението да стане прав. Но трябваше за минута-две да подпре ръце на земята, за да се задържи. Непрекъснатото клатене на малката лодка в продължение на близо две седмици бе нарушило равновесието му. Светът се завъртя пред очите му, а целият остров се разлюля така, сякаш плаваше в морето. Мейв побърза да седне отново, а Джордино подпря здраво крака в скалата и се хвана за близкото до него дърво с гъсти листа. След няколко минути Пит, целият треперещ, се изправи на крака и направи няколко несигурни крачки. Не бе ходил, откакто ги отвлякоха в Уелингтън и сега краката му бяха безчувствени и сковани. Едва след като с мъка извървя двайсетина метра и обратно, почувства, че ставите му започват да се отпускат и да функционират както трябва.

Тримата издърпаха още по-навътре от брега лодката и си починаха няколко часа, после вечеряха с изсушена риба и се напиха с дъждовна вода, която откриха в няколко вдлъбнатини в скалата. Силите им се възстановиха и те тръгнаха да огледат острова. Нямаше почти нищо любопитно за гледане. Целият остров и съседът му оттатък канала имаха вид на плътни купчини от вкаменена лава, която е изригнала от океанското дъно, натрупвала се е в продължение на години и накрая е стигнала до повърхността, където, вследствие на ерозия, са се образували ниски хълмове. Ако водата тук беше напълно прозрачна и островите се виждаха до основата си, лежаща на океанското дъно, те вероятно можеха да се сравнят с огромните и внушителни островърхи възвишения на Монюмънт Вали в Аризона, които стърчат като острови в пусто море.

Джордино измери с крачки ширината на острова от бряг до бряг и съобщи, че убежището им е широко 130 метра. Най-високата точка беше гладко плато, издигащо се на не повече от 10 метра. Пространството суша извиваше във форма на сълза и се простираше на север и на юг, с един наветрен свод, гледащ на запад. От заобления ръб на едната страна до заострения край на другата дължината му достигаше около километър. Заобиколен от естествени стени от морска вода, които отблъскваха вълните, островът приличаше на крепост под непрестанна атака.