Клайв Къслър - Ударна вълна

Докато Пит и Джордино се преборваха с нахлуващата в лодката вода, до слуха им стигна яростен тътен, който като че ли се усилваше все повече. Те спряха за миг и задържаха погледи в посока на тътена. Тогава разбраха, че това е непогрешимият шум на вълни, разбиващи се в острите скали. Там вълните ставаха унищожителни и теглеха лодката все по-близо към смъртоносната си прегръдка. Радостното очакване на изгнаниците да стъпят на суша мигом се превърна в ужас от мисълта, че ще бъдат смазани от разярените води.

Вместо тихо пристанище Пит видя единствено две злокобни скали, стърчащи от морето, заобиколени и яростно атакувани от тежки вълни. Островите съвсем не бяха тропически атоли с примамливи пясъчни плажове, благословени от синьо небе и пищен растителен свят, от които приятелски махат за поздрав местни жители. Нито един от островите не даваше признаци, че е обитаем — не се забелязваше нито дим, нито някаква постройка. Голи, брулени от вятъра и усамотени, те имаха вид на загадъчна стражева охрана от вкаменена лава, чиято единствена растителност се състоеше от няколко ниски, нецъфтящи растения и дървета със странна форма, растежът на които като че ли бе изкуствено спрян.

Пит не можеше да повярва, че за трети път, откакто бе срещнал и спасил Мейв на Антарктическия полуостров, водеше война с неотстъпчиви скали и море. За миг мислите му отскочиха назад към „Полар Куин“, който той бе отървал на косъм от гибелта, и бягството му от Кунгхит с Мейсън Броудмур. И двата пъти бе имал физическа сила да се измъкне невредим. А сега се противопоставяше на водно погребение върху малка, полупотънала във вода лодка, с платно, не по-голямо от одеяло.

Първото нещо, което опитният мореплавател щеше да вземе под внимание, когато се озовеше в бурно море, спомни си, че бе чел някъде Пит, беше да запази стабилността на кораба си. Добрият моряк не биваше да допуска корабът му да се пълни с вода, която щеше да застраши способността му да се задържи на повърхността. Да можеше онзи, който бе писал това, да стои сега до него!

— Ако не видиш някъде подходящо място за слизане на брега — подвикна на Мейв Пит, — насочи лодката към водата между островите.

Хубавото лице на Мейв, изпито и почерняло от слънцето, доби непоколебим и напрегнат вид. Тя кимна мълчаливо, хвана здраво въжетата на кормилото и се зае с всички сили да изпълни задачата.

С всяка изминала минута назъбените скали, стърчащи над разбиващите се вълни, добиваха все по-страшен вид. Водата заплашително пълнеше лодката. Джордино престана да обръща внимание на приближаващия се воден хаос и съсредоточи усилията си върху лодката, за да я опази да не потъне под краката им. Ако сега спреше да изгребва водата, последствията щяха да са фатални. Само десет секунди непрекъснато нахлуване на морска вода в разбитата лодка, и те щяха да потънат на петстотин метра от брега. Тогава, докато се преборваха безпомощни с морето, ако не акулите, то огромните вълни и скалите щяха да ги довършат. Той продължи да изхвърля вода, оставяйки съдбата и вярата си изцяло в ръцете на Мейв и Пит.

Пит изучаваше ритъма, с който се издигаха и спускаха вълните, за да измери разкъсването на гребените им пред и зад лодката и да засече скоростта им. Грубо пресметнато, цикълът на движение бе се скъсил до около девет секунди, а скоростта стигаше приблизително до двайсет и два възела. Надигащите се вълни прииждаха под тъп ъгъл към назъбеното крайбрежие, рязко се разкъсваха и се отдръпваха с широко разливане назад. На Пит не му беше нужно някой капитан на стар клипер да му каже, че с изключително ограничената плавателна способност на лодката възможността да си проправят път през водния канал е нищожна. Другото му опасение беше, че срещата на отдръпващите се от бреговете на двата острова вълни образуваше водовъртеж при входа на канала.

Той чувстваше под коленете си налягането на надигащата се следваща вълна, която се притискаше в дъното на лодката, и докато тя тътнеше под него, преценяваше масата й. Нещастната лодка биваше жестоко подхвърляна от такова вълнение, каквото проектантите й изобщо не бяха предвидили. Пит не смееше да спусне импровизираната плаваща котва, както се изискваше според повечето мореплавателски наръчници, когато се плаваше при бурно море. Смяташе, че както са без двигател, ще е по-добре да се оставят на вълните да ги носят. Съпротивлението на котвата почти със сигурност щеше да разцепи лодката, след като вълните с огромното си налягане я тласкаха напред.