Клайв Къслър - Ударна вълна

— Йорк сигурно не е бил запознат с австралийския фолклор — вметна Джордино.

— Много ясно, че си е измислил името — каза уверено Мейв.

— Според записките му — продължи Пит, — Йорк се е движил доста добре, докато е минавал през южната част на Индийския океан, след като е заобиколил нос Добра надежда. После се възползвал от Бурната зона, за да го отнесе по прав курс през Тихия океан към Южна Америка и Магелановия проток. Вече смятал, че води състезанието, когато генераторът му се повредил и той изгубил всякаква връзка с външния свят.

— Това обяснява много неща — каза Джордино, надничайки в дневника през рамото на Пит. — Обяснява защо е плавал в тази част на морето и защо не е могъл да изпрати координатите на местоположението си, за да бъде спасен. Проверих генератора още щом пристигнахме тук. Двутактовият мотор, подаващ мощността му, е в плачевна форма. Йорк се е опитал да го поправи, но не е успял. И аз ще направя опит, но се съмнявам, че ще постигна нещо повече.

Пит сви рамене.

— Дотук беше намерението ни да вземем радиото на Йорк, за да повикаме помощ.

— Какво е писал, след като е бил изхвърлен на брега? — поинтересува се Мейв.

— Да е бил Робинзон Крузо, не е бил. Изгубил голяма част от продоволствията си, когато яхтата се блъснала в скалите и се разбила. После, след като била изхвърлена на брега, намерил малко консерви, но за кратко време ги свършил. Опитал да лови риба, но едва хващал толкова, колкото да не умре от глад, макар че междувременно намерил и разни скални раци и уловил с капан пет-шест птици. Накрая функциите на тялото му започнали да затихват. Йорк пребивавал на този грозен израстък в океана сто трийсет и шест дни. Ето и последните му думи: „Вече не мога нито да стоя на краката си, нито да се движа. Толкова съм отпаднал, че не ми остава нищо друго, освен да лежа и да умра. Така ми се иска да мога да видя от залива Фалмът още един залез в родния ми Корнуол. Но няма да стане. Моля онзи, който намери този дневник и писмата, които съм писал отделно за жена ми и трите ми дъщери, да се погрижи те да ги получат. Искам им прошка за огромното душевно страдание, за което съм сигурен, че съм им причинил. Злополучният ми край не е в резултат на грешка, а на лош късмет. Ръката ми вече се умори и не мога да пиша повече. Моля се да не свърша много скоро“.

— Не е трябвало да си мисли, че ще бъде открит малко след като умре — рече Джордино. — Трудно е за вярване, че лежи тук от десетилетия и не се е намерил нито един любопитен екипаж от минаващ кораб или някой изследователски екип, който да се е отбил да постави тук някакви уреди за събиране на метеорологични данни.

— Опасността от доближаване до брега сред огромни вълни и негостоприемни скали е достатъчна да пресече всякакво любопитство, било то научно или друго.

По лицето на Мейв се стичаха сълзи, но тя не се срамуваше от тях, за да ги прикрие.

— Вероятно през всичките тези години горките му жена и деца са се питали как ли е умрял.

— Последната земна засечка на Йорк е била фарът в югоизточната част на Кейп Тасмания. — Пит влезе обратно в колибата и след минута се появи с адмиралтейската морска карта, изобразяваща южната част на Тасманово море. Той я разгърна на земята и я изучава известно време, преди да вдигне поглед. — Сега разбирам защо Йорк нарича тези скални острови „Злините“ — рече той. — Защото така са отбелязани на адмиралтейската карта.

— Доколко се отклоняват от твоите изчисления за местоположението им? — попита Джордино.

Пит извади чифт делители, които бе взел от писалището в колибата, и измери изчисленото с импровизирания екер приблизително местоположение.

— Пресметнал съм, че се намираме грубо на 120 километра на югозапад.

— Доста добре, като се има предвид, че не знаеше къде точно ни изхвърли Дорсет от яхтата си.

— Да — призна скромно Пит. — Приемливо е.

— Къде всъщност се намираме? — попита Мейв, опряла ръце и колене в земята, за да огледа картата.

Пит потупа пръст върху една мъничка черна точка в средата на оцветеното в синьо море.

— Ето тук, на тази точица, на 965 километра югоизток от Инвъркаргъл, Нова Зеландия.

— Колко близо изглежда на картата — рече замечтана Мейв.

Джордино свали ръчния си часовник и избърса стъклото в ризата си.

— Явно не е толкова близо, щом като близо четирийсет години никой не си е направил труда да стъпи тук и да се натъкне на клетия Родни.

— Погледни на нещата от светлата им страна — рече Пит със заразителна усмивка. — Представи си, че си пуснал трийсет и осем долара в монети в някой автомат в Лас Вегас и не си спечелил нищо. Според закона за средните числа печалбата е в последните две монети.