Клайв Къслър - Ударна вълна

Най-накрая, доволен, че не е допуснал никаква грешка, Йегър се облегна изморен на стола и заклати глава.

— О, боже мой! — промълви той. — Боже мой!

Адмирал Сандекър с мъка си налагаше да не работи в неделя. Хиперработохолик, той всяка сутрин тичаше по десет километра, а след като се наобядваше, правеше по няколко леки упражнения, за да изразходва излишната си енергия. Спеше по четири часа, а работните му дни бяха дълги и изморителни — нещо, което скоро би съсипало повечето мъже. Макар и разведен, с дъщеря, която живееше със съпруга си и трите им деца на другия края на света — в Хонг Конг, той съвсем не беше самотен. По-възрастните самотни жени във Вашингтон гледаха на него като на много изгодна партия и го обсипваха с покани за уединени вечери или за приеми, на които се събираше елитът на обществото. Но колкото и да му беше приятна компанията на жените, неговата любов, неговата страст си оставаше НЮМА. Морската научноизследователска агенция заместваше семейството му. Тя бе създадена от него и бе превърната в гигантска институция, будеща възхищение и почит в цял свят.

Обикновено в неделя той се разхождаше покрай бреговете на река Потомак със стара, двустранно заострена корабна спасителна лодка, ползвана навремето от военновъздушните сили, която впоследствие той бе купил и преустроил. Всеки път когато извърташе кормилото й, за да избегне някой плавей, извитият й нос изтласкваше настрани мътната вода. Малкият осемметров плавателен съд си имаше своя история. Сандекър бе допълвал с данни хронологията й от деня на построяването му през 1936 година в малката корабостроителница в Портсмут, щата Мейн, а после — превозен до Нюпорт Нюз във Вирджиния, където бе натоварен на борда на наскоро спуснатия на вода самолетоносач „Ентърпрайз“. През годините на война и многото битки той бе служил като лична брегова лодка на адмирал Бъл Холси. През 1958 година, след като „Ентърпрайз“ беше бракуван и изваден от употреба, стареещата лодка бе оставена да гние в складовия район на корабостроителницата на Ню Йорк. Тъкмо там я откри Сандекър и купи занемарените й останки. После положи огромни грижи, докато възстанови онази красота, която е притежавала в деня, когато е излязла от корабостроителницата в Мейн.

Заслушан в тихото пухтене на стария четирицилиндров дизелов двигател „Буда“, Сандекър прехвърляше в ума си събитията от последната седмица и обмисляше действията си през идущата. Най-потискащата грижа му беше причиненото от алчността на Артър Дорсет акустично явление, което опустошаваше Тихия океан. Веднага след нея се нареждаше неочакваното отвличане на Пит и Джордино, последвано от изчезването им. Дълбоко го тревожеше мисълта, че нито една от двете беди не бе благословена дори с най-малка улика за намиране на решение.

Членовете на Конгреса, към които се бе обърнал за съдействие, отказаха да удовлетворят молбата му да вземат строги мерки спрямо Артър Дорсет, преди вината му да бъде доказана. Според тяхното мислене просто нямало достатъчно доказателства, които да го свързват с масовата гибел — оправдание, поддържано от високоплатените лобисти на Дорсет. Това се очакваше, помисли си обезпокоеният Сандекър. Бюрократите винаги предприемат действия, когато е станало много късно. Оставаше му единствено надеждата да накара президента да направи нещо, но без подкрепата на най-малко двама членове на Конгреса тази кауза също беше загубена.

Над реката валеше слаб сняг и покриваше голите клони на дърветата и мъртвата през зимата растителност на земята. В този зимен ден друг плавателен съд освен неговият не се виждаше наоколо. Следобедното небе беше леденосиньо, въздухът — остър и много студен. Сандекър вдигна яката на овехтялото си късо моряшко палто, нахлупи ниско върху ушите черната си плетена шапка и изви корабната лодка покрай кея на мерилендския бряг, където я държеше на док. Докато се приближаваше откъм реката, той забеляза една фигура, която слезе от уютното купе на един джип и тръгна към дока. Дори от петстотин метра можеше да разпознае особената забързана походка на Руди Гън.

Сандекър плъзна лодката напреки течението и намали оборотите на стария дизелов „Буда“ до една степен над празен ход. Отдалече видя мрачното изражение на очилатото лице на Гън. Той потисна надигащ се вледеняващ ужас и спусна гумените буфери зад левия борд на корпуса. После подхвърли въже към Гън, който го пое, издърпа лодката успоредно на пристана и върза носа и кърмата за кнехтите, завинтени с болтове за сивата дъсчена настилка.