Клайв Къслър - Ударна вълна

Йегър откри Сандекър в любимия на адмирала ресторант — малка, усамотена постройка за бира и пържоли в покрайнините на Вашингтон, където той и Гън вечеряха със сериозни лица. Когато компактният безжичен приемник „Моторола Иридиум“ в джоба му запиука, Сандекър прекъсна вечерята си, преглътна залъка си от филе миньон с чаша вино и вдигна апарата до ухото си.

— Сандекър слуша.

— Насреща е Хирам Йегър, адмирале. Извинете, че ви безпокоя.

— Не е нужно да се извиняваш, Хирам. Знам, че няма да ми се обаждаш извън кабинета ми, ако не е за нещо спешно.

— Ще ви бъде ли удобно да дойдете в центъра за събиране на данни?

— Толкова ли е важно, че да не можеш да ми го съобщиш по телефона?

— Да, сър. Безжичните връзки са нежелателни уши.

— След половин час ще бъдем там с Руди Гън. — Сандекър пусна обратно в джоба си телефона и се зае да довърши яденето си.

— Лоши новини ли? — попита Гън.

— Ако мога да чета правилно между редовете, Хирам е събрал нови данни за акустичното явление. Иска да ни ги съобщи в центъра за събиране на данни.

— Надявам се да са полезни.

— Тонът на гласа му издаваше обратното — каза сериозно Сандекър. — Подозирам, че е открил нещо, което никой от нас не желае да научи.

Йегър седеше на стола отпуснат, с протегнати крака и съзерцаваше изображението на компютърния терминал с нестандартен видеодисплей. Когато Сандекър и Гън влязоха в частния му кабинет, той се обърна и ги поздрави, без да става от мястото си.

— Какво ще ни кажеш? — попита Сандекър без излишни предисловия.

Йегър се изправи и кимна към видеоекрана.

— Постигнах метод за изчисляване на точките на конвергенция на акустичната енергия, излъчвана от минните операции на Дорсет.

— Браво на теб, Хирам! — похвали го Гън и придърпа стол, за да седне по-близо до екрана. — Успя ли да определиш къде ще бъде следващата конвергенция?

— Да — кимна Йегър, — но нека първо да ви разясня процеса. — Той подаде поредица от команди на компютъра и седна отново. — Скоростта на звука през морската вода се променя в зависимост от температурата на морето и хидростатичното налягане в различните дълбочини. Колкото по-надълбоко се отива и колоната вода отгоре става по-тежка, толкова по-бързо се движи звукът. Има стотици други променливи величини, в които мога да преминавам, като отчитам атмосферните условия, сезонните различия, достъпа до разпространението на зоните на конвергенция и образуването на звуковата акустичност, но аз ще се придържам към по-простия израз за илюстриране на откритията си.

Изображението на екрана за наблюдение представляваше морска карта на Тихия океан с четири зелени линии, които тръгваха от местоположенията на Дорсетовите мини и се кръстосваха на остров Сиймор в Антарктида.

— Започнах, като се върнах назад към източника, от мястото, където акустичното явление е нанесло поражението си. След като се заех да счупя най-костеливия орех — остров Сиймор, защото той е разположен до най-крайната точка на Антарктическия полуостров в Уедел море, което е част от Южния Атлантически океан, установих, че дълбокоокеанските звукови лъчи се отразяват от огромната геология на морското дъно. Това беше нещо като щастлива случайност и не се вписваше в нормалната характеристика. След като си изградих метод на работа, аз пресметнах явлението при по-обикновен случай — гибелта на екипажа на „Ментауай“.

— Което стана край остров Хауланд, едва ли не в центъра на Тихия океан — отбеляза Сандекър.

— То беше много по-просто за изчисление, отколкото конвергенцията край остров Сиймор — поясни Йегър, докато набираше данните, които доведоха до ново изображение на екрана — четири сини линии; те започваха от островите Кунгхит, Гладиатор, Великденския и Командорските и се срещаха край остров Хауланд. После той добави нови четири линии с червен цвят. — Това е пресечната точка на зоните на конвергенция, където бе поразена руската риболовна флотилия, североизточно от Хаваи.

— В такъв случай къде според теб ще бъде следващото пресичане на зоните на конвергенция? — попита Гън.

— Ако условията останат непроменени през следващите три дни, поредното смъртоносно място трябва да бъде някъде тук.

Линиите — този път в жълто — се събираха на деветстотин километра южно от Великденския остров.

— Няма голяма вероятност да бъде засегнат минаващ кораб в тази част на океана — рече замислен Сандекър, — но за всеки случай ще предупредя всички кораби да заобикалят въпросния район.