Клайв Къслър - Ударна вълна

Следващата загадка за разрешаване беше, колко далече ги е отнесла бурята. Това вече беше почти невъзможно да се изчисли дори с най-малка степен на точност. Единственото, което Пит знаеше със сигурност, беше, че бурята се разрази от северозапад. За четирийсет и осем часа тя е могла да ги отнесе на доста голямо разстояние в посока югозапад, много далеч от някой бряг. Той знаеше от опит при изпълнение на разни проекти, че водните течения и преобладаващите ветрове в тази част на Индийския океан се движат леко на юг от изтока. Ако те са се носили някъде между четирийсети и петдесети паралели, течението ще ги е закарало в уединената шир на Южна Африка, където кораби изобщо не плаваха. Първото появяване на суша щеше да е най-южната точка на Южна Америка, намираща се на близо хиляда и триста километра оттук.

Той вдигна поглед към Южния кръст, съзвездие, което не се виждаше над трийсет градуса северна ширина, ширината, минаваща през Северна Африка и крайната точка на Флорида. Описано още в древността, неговите пет ярки звезди са направлявали мореплавателите и летците през необхватните пространства на Тихия океан още от първите пътувания на полинезийците. Милиони квадратни морски мили самота, осеяна тук-там само с острови, които представляват огромни планини, издигащи се от океанското дъно.

Обаче, заключи той, колкото и силно да беше желанието им да оцелеят и независимо от късмета, който можеше да им излезе, нямаше никакви изгледи отново да стъпят на суша.

Хирам Йегър плуваше все по-надолу към сините глъбини на морето. Водата препускаше покрай него като размазано петно и му създаваше впечатлението, че лети с реактивен самолет през оцветени облаци. Той се носеше над ръба на привидно бездънни пропасти, спускаше се през долини на обширни планински местности, които се издигаха от черните бездни към блестящата от слънцето водна повърхност. Имаше чувството, че лети в необятно празно въздушно пространство.

Беше неделя и Йегър работеше сам на десетия етаж на безлюдната сграда на НЮМА. След пълни девет часа, през които не бе отделял поглед от екрана на компютъра, той се облегна назад на стола и даде почивка на уморените си очи. Най-накрая бе сложил последната точка на цялостна програма, която сам бе създал, използвайки алгоритми със синтез на изображението, за да покаже триизмерното разпространение на звуковите вълни в морето. Чрез уникална технология на компютърна графика той бе влязъл в свят, в който малцина бяха прониквали. Изчисленията за постигането на компютърно генерираната нагледна представа на звук с голяма сила, който минава през водата, бяха отнели на Йегър и екипа му цяла седмица. Използвайки хардуер със специално предназначение и огромна база от данни за измененията на скоростта на звука във всеки периметър на Тихия океан, те бяха усъвършенствали фотореалистичен модел, който да проследява звуковите лъчи до зоните на конвергенция в Тихия океан.

Подводните изображения се появяваха на екрана в изключително бърза последователност, за да създадат впечатлението за движение във и около действителните триизмерни топографски карти на звуковата скорост, съставени от данни, натрупвани в продължение на повече от трийсет години изследователска дейност. Това беше компютърно изображение, достигнало най-високата художествена стойност.

Той задържа поглед върху поредица от цветни лампички, започващи от жълти, следвани от оранжеви и завършващи с тъмночервени. Мигайки последователно, те му показваха на какво разстояние се намира той от точката, в която щяха да се съберат звуковите лъчи. Отделно цифрово отчитане му даваше съответно географските ширина и дължина. Централната точка на цялостната му картина беше визуалното динамично представяне на зоните на конвергенция. Той дори можеше да програмира изображението така, че да извади наблюдаваната точка над повърхността на водата и да покаже всеки кораб, чиито известни координати са били изчислени да разделят на две определен район на океана в определено време.

Най-близката до дясната му ръка червена лампичка светна и той влезе в програмата, за да изведе изображението от водата и да покаже надводна проекция на точката на конвергенцията. Очакваше да види празни водни хоризонти, но на прожекционния екран се появи изображение, което най-малко си бе представял да види. Той повтори отново цялата последователност, започвайки от четирите точки в океана, представляващи главните мини на „Дорсет Консолидейтид“. Повтори още десет, двайсет, трийсет пъти цялата процедура, за да проследи звуковите лъчи до последното място на срещата им.