Клайв Къслър - Ударна вълна

— Раждането на Венера от морските вълни — тихо рече той.

Тя се изправи до седнало положение и провря пръсти в сплъстената си от сол руса коса, за да й придаде по-пухкав вид.

— Съвсем не се чувствам като Венера — усмихна се тя, — а още по-малко е възможно да приличам на нея. — Тя вдигна пуловера си и внимателно опипа червените белези на талията си, останали от непрестанното търкане на спасителното въже.

Джордино бавно отвори едно око.

— Ако вие двамата там не млъкнете и не оставите хората да се наспят, ще повикам управителя на този хотел и ще се оплача.

— Ние ще се топнем в басейна, а после ще закусим на верандата — каза Мейв с дързък хумор. — Защо не ни последваш?

— Предпочитам да се възползвам от обслужването по стаите — провлачено отвърна Джордино, сякаш самото говорене го изтощаваше.

— След като сме в такова бодро настроение — намеси се Пит, — предлагам да се заемем с плана за оцеляването ни.

— Какви са шансовете ни да бъдем спасени? — попита наивно Мейв.

— Нулеви — отвърна Пит. — Бъди сигурна, че баща ти ни е спуснал в най-пустия район на морето. Адмирал Сандекър и групата от НЮМА нямат ни най-малка представа какво се е случило с нас. А и да имаха, няма да знаят къде да ни търсят. Ако искаме да се върнем към нормалния си живот, ще трябва да действаме, без да очакваме помощ отнякъде.

Първата им задача беше да издърпат плаващата котва и да извадят от якето на Пит обувките си, инструментите и останалите предмети. После огледаха поотделно всяка част, негодна или годна на вид, която можеше да им послужи за предстоящия им дълъг път. Накрая Пит извади пакета, който бе напъхал в панталоните си, преди да запрати микробуса във водата.

— Какво още намери в лодката? — попита той Джордино.

— Толкова железария, която едва ще стигне да се окачи врата на обор. Отделението под седалката съдържаше всичко на всичко три панти с различна големина, една отвертка, една маслена помпа, четири запални свещи, комплектувани с болтовете и гайките им, няколко парцала, едно дървено гребло, найлонов калъф за лодка и нещичко от рода на „познай-какво-държа-в ръката си“ за развлечение по време на пътуването.

— Какво е то?

Джордино му подаде една малка ръчна помпа.

— Ето. Тъкмо ще помпаме с нея поплавъците.

— Колко е дълго греблото?

— Малко повече от метър.

— Няма да е достатъчно високо, за да издигнем платно на него — отбеляза Пит.

— Вярно, но ако го вържем за командния блок, можем да го ползваме като кол за навес, който да опънем над лодката.

— Имайте предвид, че в калъфа на лодката можем да съберем вода, ако пак завали — подсети ги Мейв.

Пит я погледна и попита:

— Имаш ли нещо по себе си, което да влезе в употреба?

Тя поклати глава.

— Само по дрехи съм. Моята чудовищна сестра ме изхвърли в лодката, без нищо друго освен с едно червило.

— Познай за кого говори — смотолеви Джордино.

Пит отвори малкия непромокаем пакет и извади от него войнишки нож, много стар и изтъркан скаутски компас, малка цилиндрична кутия с кибрити, аптечка, не по-голяма от цигарен стек, и джобен автоматичен пистолет „Маузер“, 25 калибър, с резервен пълнител.

Мейв спря поглед върху малкото оръжие.

— Могъл си да убиеш Джон Мърчант и баща ми.

— Нима можех да надвия онази малка армия охранители?

— Както виждам, страхотно си се подсигурил — допълни тя с плаха усмивка. — Винаги ли си носиш тази чантичка?

— От времето, когато бях скаут.

— Кого възнамеряваш да застреляш насред тази пустош?

— Не кого, а какво. Някоя птица, стига да долети достатъчно близо.

— Ще застреляш една беззащитна птица?

Пит я погледна и отвърна:

— Само защото изпитвам странното нежелание да умра от глад.

Джордино напомпи поплавъците и след това се залови с направата на навеса. Пит огледа всеки квадратен сантиметър от лодката, за да провери дали неопреновите поплавъци не са спукани или протрити някъде, и дали няма структурни повреди на корпуса от стъклено влакно. После се гмурна зад борда и опипа с ръка дъното му, но не откри нищо нередно. Плавателният съд изглеждаше около четиригодишен и по всяка вероятност е бил използван като брегова лодка в случаи, когато яхтата на Дорсет е хвърляла котва до бряг без пристан. Пит с облекчение забеляза, че макар и доста овехтяла, лодката беше в добро състояние. Като единствен недостатък можеше да се приеме липсата на извънбордовия двигател, който бе свален от кърмовата греда.