Клайв Къслър - Ударна вълна

След като се качи отново на борда, той натовари Джордино и Мейв с дребни задачи за целия ден, за да отклони мислите им от трудното положение и от усилващата им се жажда. Пит бе твърдо решен да поддържа духа им. Не си правеше илюзии колко време щяха да издържат. Навремето той и Джордино бяха вървели близо седем дни без вода през пустинята Сахара. Но там жегата беше суха, докато тук високата влажност направо изсмукваше живота от тях.

Джордино приспособи от найлоновия калъф навес срещу палещите лъчи на слънцето, като го опъна над греблото, което бе закрепил върху командния блок, и го върза за издадените странични части на поплавъците с две къси дължини, отрязани от найлоновото въже. Той издигна единия край така, че събереше ли се дъждовна вода, да потича и капе в сандъчето за лед, което Мейв пък бе намерила под другата седалка. Тя беше почистила мръсотията, насъбрана от неупотребявания дълго време съд и положи големи старания да оправи вътрешността на лодката, за да стане удобна за пребиваване. Пит от своя страна се залови да отделя нишките на част от найлоновото въже, които след това завърза една за друга и приспособи рибарско влакно.

Единственият им източник на храна в радиус от две хиляди и повече километра беше риба. Ако не успееха да уловят никаква, щяха да загинат от глад. Той направи кука от зъбеца на токата на колана си и я върза в единия край на влакното. Другият край бе закрепил в средата на една от пантите, за да може да го държи с две ръце. Оттук нататък въпросът беше с какво щеше да улови рибата, като не разполагаше нито с червейчета, нито с мухи, нито с дребна риба или сирене за примамка. Пит се наведе над поплавъците, сви длани около очите си, за да ги засенчи от слънцето и се вгледа във водата.

Под сянката на сала вече се събираха любопитни гости. Мнозина от моряците, плаващи на кораби или лодки с мощни двигатели, чиито отработени газове гърмяха силно, а перките разпенваха водата, твърдяха, че в открито море изобщо не можело да се види морски свят. За онези обаче, които се намират по-близо до повърхността на водата и се движат безшумно, повърхността скоро се превръща в прозорец, отворен към другата страна — към обитателите на дълбочините, които са далеч по-многобройни и разнообразни от животните, които бродят по земята.

Стада от риби, наподобяващи херинги, не по-дълги от малкия пръст на Пит, се мятаха и стрелваха под лодката. Той разпозна сред тях и делфините помпано, които не можеха да се сбъркат с по-дребните и по-едрите им братовчеди, и златните рибки с малките си високи чела и дълги перки, разположени по гърбовете на многоцветните им шанжанови тела. Няколко големи скумрии се плъзгаха в кръг и от време на време се удряха в някоя от по-малките риби. Появи се също така и една малка акула, така наречената риба чук, една от най-чудноватите обитателки на морето — всяко от очите й стърчеше от края на крило, което изглеждаше така, сякаш бе забито в главата й.

— Какво смяташ да използваш за стръв? — попита Мейв.

— Себе си — отвърна Пит. — Ще се предложа за лакомство на малките рибки.

— Как ще го направиш?

— Гледай и ще видиш.

С неприкрито изумление Мейв видя как Пит взе ножа си, нави над коляното единия крачол на панталона си и спокойно резна малко парче плът от задната част на бедрото си. После закачи парченцето на импровизираната кука. Цялата процедура бе извършена толкова прозаично, че Джордино не разбра какво стана, докато не видя капки кръв по пода на лодката.

— Що за удоволствие намираш в това? — попита Джордино.

— Под ръка ли ти е онази отвертка? — отклони отговорът си Пит.

Джордино му подаде инструмента.

— Искаш да те резна някъде другаде ли?

— Под лодката има една малка акула — поясни Пит. — Ще гледам да я примамя към повърхността. Щом я хвана, ти забий отвертката в главата й, между очите. Успееш ли, може и да я улучиш право в мозъка й, голям колкото грахово зърно.

Мейв не пожела да участва в тази работа.

— Ама да не би да смятате да изтеглите някоя акула на борда?

— Стига да ни проработи късмета — рече Пит, както разпаряше парче от тениската си, с което превърза раната на крака си, за да спре кръвотечението.

Мейв се промъкна до кърмата на лодката и приклекна зад командния блок, доволна, че може да стои далеч от предстоящата гледка.

— Внимавайте самите вие да не й станете примамка.

Джордино коленичи до Пит, който бавно спусна примамката от човешка плът във водата. Скумриите закръжаха около нея, но той разклати влакното, за да ги обезсърчи. Няколко мънички хищни рибки се стрелнаха, за да си гризнат от парченцето плът, но мигом се пръснаха, след като акулата, почувствала слабото наличие на кръв, се насочи право към стръвта. Всеки път, когато акулата се приближеше до парченцето, Пит издърпваше влакното към себе си.