Клайв Къслър - Ударна вълна

Адмиралът извади от едно отделение калъфа на лодката и с помощта на Гън го опъна над бордовата ограда. Когато свършиха и Сандекър стъпи на дока, все още никой от двамата не проговаряше. Най-подир Гън, загледан в лодката, рече:

— Ако някой ден решите да я продадете, ще бъда пръв с чековата си книжка на опашката.

Сандекър го погледна и разбра, че мъка гложди Гън отвътре.

— Не вярвам да си дошъл дотук, за да се възхитиш на лодката.

Гън се приближи до ръба на дока и се загледа навъсен в мътната река.

— Последното съобщение, откакто Дърк и Ал бяха отвлечени от „Ошън Англър“ в Уелингтън, не е добро.

— Хайде, говори.

— Десет часа след като яхтата на Дорсет изчезна, нашите спътникови камери…

— Да не би да са ги изгубили разузнавателните ни спътници? — рязко го прекъсна Сандекър.

— Военните ни разузнавателни мрежи не считат Южното полукълбо за развъдник на вражеска дейност — отвърна язвително Гън. — При тези новини никой спътник в орбита, със способност да снима земята в подробности, не е в състояние да покрие водите на юг от Австралия.

— Трябваше да предвидя това — измърмори с разочарование Сандекър. — Моля те, продължавай.

— Управлението за национална безопасност засече спътников телефонен разговор между Артър Дорсет, намиращ се на яхтата си, и управителят му на минните операции на остров Гладиатор — някой си Джак Фъргюсън. В съобщението се казва, че Дърк, Ал и Мейв Флечър били пуснати в малка безмоторна лодка във водите много под петдесетия паралел, където се срещат Индийският океан и Тасманово море. Точното местонахождение не се споменава. По-нататък Дорсет го уведомява само, че се връща на частния си остров.

— Значи е поставил собствената си дъщеря в положение, застрашаващо живота й? — не можеше да повярва Сандекър. — За мен това е немислимо. Сигурен ли си, че съобщението е изтълкувано правилно?

— Няма никаква грешка — отвърна Гън.

— Това се казва хладнокръвен убиец! — изсумтя от възмущение Сандекър. — Излиза, че са ги изхвърлили на границата с най-бурната морска зона. В ония ширини почти през цялата година духат много силни ветрове.

— Положението им е още по-лошо — продължи със загрижен вид Гън. — Дорсет ги е оставил да дрейфуват безпомощни на пътя на тайфун.

— Преди колко време?

— Били са пуснати преди повече от четирийсет и осем часа.

Сандекър поклати глава.

— Дори и да оцелеят невредими, ще бъде невероятно трудно да бъдат открити.

— Може да се каже дори невъзможно, като се вземе предвид фактът, че нито нашите военноморски сили, нито австралийските имат на разположение някакви кораби или самолети за претърсване на района.

— Нима го вярваш?

Гън поклати глава.

— Нито за миг.

— Имат ли някакви шансове да бъдат забелязани от някой минаващ кораб?

— Те не се намират в близост до никакъв морски път. Освен редките плавателни съдове, превозващи продоволствия за някоя субконтинентална научноизследователска станция, най-много случайно да мине китоловен кораб. Морето между Австралия и Антарктида е същинска пустош. Шансовете им да бъдат взети на някой кораб са минимални.

Видът на Руди Гън говореше за преумора и поражение. Ако бяха футболен отбор с треньор Сандекър, със защитник Пит и нападател Джордино, то Гън щеше да стои високо в кабината и да анализира играта, преди да ги прати на футболното поле. Той беше крайно необходим човек, винаги с висок дух; затова сега Сандекър беше изненадан, че го вижда толкова унил.

— Както разбирам, не им даваш голям шанс да оцелеят.

— Трима души върху малък сал, носени от течението, обградени от виещи ветрове и вълнуващо се море? Ако по някакво чудо оцелеят от тайфуна, ще почне да ги мъчи жажда и глад. Дърк и Пит неведнъж са се отскубвали от смъртта, но опасявам се, че този път силите на природата са им обявили война.

— Доколкото познавам Пит — рече Сандекър с необорима твърдост, — той ще се изплюе в лицето на бурята и ще оживее, дори и да се наложи да гребе въпросния сал чак до Сан Франциско. — Той пъхна ръце дълбоко в джобовете на вехтото си моряшко палто. — Свържи се с всички изследователски плавателни съдове на НЮМА в радиус от пет хиляди километра и ги прати в района.

— Простете ми, че ще се изразя така, адмирале, но в случая може да се каже: „След дъжд качулка“.

— Няма да спирам дотук. — Очите на Сандекър засвяткаха гневно. — Ще изискам да се предприеме масирано претърсване, в противен случай ще накарам Военноморските и Военновъздушните сили да съжаляват, че съществуват!