Клайв Къслър - Ударна вълна

Гън се приближи по-близо до екрана.

— Каква е степента ти на грешка?

— Плюс-минус дванайсет километра — отвърна Йегър.

— А периферията на смъртното явление?

— Отчитаме диаметър в порядъка между четирийсет и деветдесет километра, в зависимост от силата на звуковите лъчи след пътуването им на големи разстояния.

— Броят на морските обитатели в границите на такъв обширен район трябва да е огромен.

— Колко напред във времето можеш да предвиждаш пресичането на конвергентните зони? — попита Сандекър.

— Океанските условия са доста измамни, тъй да се каже — отвърна Йегър. — Не мога да гарантирам сравнително точна проекция повече от трийсет дни напред. Оттам нататък е хазарт.

— Изчислил ли си други точки на конвергенция освен следващата?

— След седемнайсет дни, считано от днес. — Йегър погледна към един голям календар със снимка на красиво момиче с тясна пола, работещо на компютър. — Това се пада двайсет и втори февруари.

— Толкова скоро?

Йегър отмести поглед към адмирала и по лицето му се изписа ледено изражение.

— Оставих най-лошото за накрая. — Пръстите му заиграха по клавиатурата. — Господа, очаквайте датата двайсет и втори февруари и катастрофа със смайваща величина.

Сандекър и Гън не бяха подготвени за това, което се появи на екрана. Беше немислимо явление, над което те нямаха власт, мрежа от бедствия, затворена в кръг, за която не виждаха начин да бъде предотвратена. Двамата гледаха в болезнено опиянение четирите пурпурночервени линии, които се срещаха и пресичаха на екрана.

— Не е ли възможно да е станала грешка? — попита Гън.

— Преповтарях изчисленията си над трийсет пъти — с отпаднал глас рече Йегър, — стараейки се да открия някакъв дефект, грешка или променлива величина, които да ми докажат, че греша. Както и да го въртях и сучех, резултатът беше един и същ.

— Божичко, не! — прошепна Сандекър. — Дано не се случи нито там, нито където и да е другаде в обширния и пуст океан!

— Ако някакъв непредвидим природен катаклизъм не промени морските и атмосферните условия — рече тихо Йегър, — зоните на конвергенция ще се пресекат на приблизително петнайсет километра от град Хонолулу.

Този президент, за разлика от предшественика си, взимаше бързо и уверено решения, без никакво колебание. Той отказваше да участва в консултативни заседания, които продължаваха безкрайно дълго и почти нищо не постигаха, а особено неприятно му ставаше, когато помощниците му се щураха насам-натам и се оплакваха или радваха на резултатите от последната президентска изборна кампания. Обсъждания с цел да се окаже съпротива на критиките от страна на медиите или обществеността изобщо не го вълнуваха. Той имаше твърдото намерение да свърши колкото може повече работа за четири години. Ако не успееше, тогава никакви речи, никакви захаросани извинения и никакви оправдания, прехвърлящи вината върху опозиционната партия, нямаше да му помогнат да спечели следващите избори. Разни бездарни драскачи от неговата партия си скубеха косите и го молеха да се представя в по-благоприятна светлина пред обществото, но той не им обръщаше внимание и продължаваше да си върши работата, свързана с националната сигурност, без да се замисля за онези, които е настъпил по мазола.

Молбата на Сандекър да се срещне с президента не направи впечатление на началника на личния състав на Белия дом Уилбър Хътън. Той оставаше глух към подобна молба, отправена от някой партиен лидер в Конгреса или от вицепрезидента. Дори членове на самия кабинет на президента срещаха спънки при уреждането на лични срещи с него. Хътън вършеше ревностно работата си като пазач на административния отдел. Той не беше човек, който можеше лесно да бъде сплашван. Имаше огромно и набито телосложение като на борец от състезания в събота вечер. Поддържаше оредяващата си руса коса ниско подстригана и в изряден вид. Главата и лицето му приличаха на боядисано в червено яйце, прозрачните му сиво-сини очи гледаха винаги право напред, никога не се местеха ту на една, ту на друга страна. Израснал в щата Аризона, с докторат по икономическите науки от университета „Станфорд“, за него се говореше, че се показва доста сприхав и груб пред всеки, който се перчи, че идва от някой от колежите на „Айви Лийг“.

За разлика от мнозина съветници в Белия дом, Хътън се отнасяше с голямо уважение към служителите в Пентагона. Тъй като беше служил като пехотинец в армията и имаше завиден рекорд по героизъм по време на войната в Залива, той изпитваше привързаност към военните. Генералите и адмиралите неизменно се ползваха с по-голямо внимание от негова страна, отколкото политиците в тъмни костюми.