Клайв Къслър - Ударна вълна

Старият изпитан и неопровержим метод, открит от първите мореплаватели и прокудените в морето — да се изсмуква влагата от суровата риба — намери приложение в храненето им, наред с акуловото месо, изсушавано на слънце като пастърма. Японският им вид храна се увеличи и с две доста едри летящи риби, които една вечер те намериха да се мятат на дъното на лодката. Мазният вкус на прясна сурова риба нямаше да бъде удостоен с награда от никой чревоугодник, но поне за дълго време успяваше да притъпи мъчителното чувство за глад и жажда. Само след няколко хапки стомасите им се насищаха.

Те успяваха също така и да намалят необходимостта от възстановяване на секрециите си, като през няколко часа се редуваха да скачат във водата един по един, докато оставащите на борда зорко следяха за появата на акули. Чувството им за разхлаждане се подсилваше още повече, когато се излягаха с мокрите си дрехи под сянката на навеса, което пък им помагаше да се преборят и с неприятното усещане за обезводняване и ги предпазваше от слънчево изгаряне. Освен това по този начин пластът сол, който бързо се натрупваше по кожата им, скоро се стопяваше.

Природните сили до голяма степен опростяваха мореплавателските дейности на Пит. Западните ветрове, духащи от бурната зона на морето, ги изтласкваха на изток. Водното течение също се движеше в тази посока. Той определяше приблизителното си местоположение по слънцето и звездите, като използваше уред, подобен на екер, който бе измайсторил от две летви, отсечени от греблото.

Този уред за определяне на географската ширина също бе изобретен от древните мореплаватели. Единият край на вертикалната летва се държеше пред окото, а напречната летва калибрираше чрез плъзгането й напред-назад, докато единият й край застанеше точно между слънцето, или съответно звездите, и хоризонта. Ъгълът на географската ширина тогава се отчиташе по резките, издълбани във вертикалната летва. След като установеше ъгълът, мореплавателят можеше чрез грубо пресмятане да определи приблизителната ширина, без да се допитва до публикувани таблици. Определянето на дължината обаче — в случая на Пит, доколко на изток бяха изтласкани — беше нещо друго.

Нощното небе сияеше от звезди, които се превърнаха в нещо като светещи точки върху небесен компас, въртящ се от изток на запад. След като в продължение на няколко нощи Пит определяше местоположението им, той успя да състави елементарен борден дневник, като вписваше изчисленията си в единия край на найлоновия калъф на лодката с малко късче молив, който Мейв случайно бе намерила забутан под единия поплавък. Основното му затруднение беше, че той не познаваше така добре звездите и съзвездията, намиращи се далеч на юг, както онези на север от екватора, и затова трябваше да налучква.

Леката лодка беше чувствителна към вятъра и често се понасяше по водата като че ли беше с платна. За да измери скоростта й, Пит хвърли пред лодката едната си гуменка, завързана за петметрова връв. После преброи секундите, за които лодката стигна до нея, преди да издърпа гуменката, за да не бъде отнесена към кърмата. Пресметна, че западният вятър ги движи с малко под три километра в час. Тогава приспособи найлоновия калъф на лодката във вид на платно, а от греблото направи къса мачта и установи, че скоростта се увеличи до пет километра, което се равняваше на бавен ход, ако слезеха от лодката и тръгнеха пеша до нея.

— Плаваме без посока като останки от самолет или кораб върху огромен морски свят — измърмори Джордино през напластените си със сол устни. — Единственото, което трябва да направим, е да намерим начин да управляваме това чудо.

— Ясно! — рече Пит, докато сваляше с отвертката пантите на седалката от стъклено влакно, която покриваше складовото отделение. След десет минути той вдигна правоъгълния капак, който по размери и форма приличаше на вратичка от шкаф. — Всеки ход е от значение.

— Как смяташ да го закрепиш? — попита го Мейв, отдавна привикнала на непрестанните му прояви на изобретателност.

— Ще му сложа пантите и на другите седалки. После ще го завинтя за кърмовата греда, която държи извънбордовия двигател, за да се върти напред и назад. След това ще завържа две въжета в горния му край и така ще можем да го управляваме по същия начин, както се управлява всяко кормило на кораб или самолет. Това се казва да направиш от света по-добро място за живеене.

— И го постигна — отбеляза философски Джордино. — Патент за артистичност, елементарна логика, лениво живуркане, сексапилност, всичко има тук.