Клайв Къслър - Ударна вълна

Тя седеше смълчана, прехласната в него, когато изведнъж той сведе поглед и видя израза на обожание, изписан по лицето й. Мейв не направи опит да извърне глава.

— Ти не си обикновен мъж — рече тя, без да знае защо.

Пит я погледна с изненада.

— Какво те кара да мислиш така?

— Всичко, което казваш, което вършиш. Не познавам човек, който да е в такава хармония с живота.

Той се усмихна с видимо задоволство.

— За пръв път чувам такива думи от жена.

— А познавал ли си много? — попита тя с детско любопитство.

— Какво много?

— Жени.

— Не особено. Винаги съм искал да бъда развратник като Ал, но рядко намирах време за това.

— Женен ли си?

— Не и никога не съм бил.

— А стигал ли си дотам?

— Може би веднъж.

— Защо не се е получило?

— Убиха я.

Мейв забеляза, че Пит никога не хвърля мост над бездната, разделяща скръбта и горчиво-сладкия спомен. Съжали, че му зададе този въпрос и се притесни. Тя бе несъзнателно привличана от него и искаше да се разрови в съзнанието му. Предположи, че той е от онзи тип мъже, който копнее за по-дълбоки чувства, отколкото би му дала една обикновена физическа връзка, и разбираше, че неискреното флиртуване не го съблазнява.

— Казваше се Самър — продължи той с тих глас. — Беше много отдавна.

— Съжалявам — рече Мейв.

— Имаше сиви очи и червена коса, но много приличаше на теб.

— Поласкана съм.

Прииска му се да я попита за нейните мъже в живота, но се въздържа, съзнавайки, че това би развалило интимността на момента. Двама души сами — е, почти сами, в свят на луна, звезди и черно, неспокойно море. Без никакви хора наоколо, без твърда почва под краката им, заобиколени от хиляди километри водна празнота. Беше толкова лесно да забравят къде се намират и да си представят, че плават по залива на някой тропически остров.

— Ти страшно много приличаш на твоята прапрабаба — отбеляза той.

Тя вдигна глава и го изгледа учудена.

— Откъде знаеш, че приличам на нея?

— На яхтата видях портрета на Бетси Флечър.

— Някой ден ще ти разкажа за Бетси — каза Мейв и се сви като котка в прегръдките му.

— Не е нужно — усмихна се той. — Имам чувството, че я познавам почти толкова, колкото и теб. Много смела жена, която била арестувана и изпратена в каторжническата колония в Ботани Бей, една от оцелелите от сала, направен от „Гладиатор“. Помогнала за спасяването на живота на капитан Бъли Скагс и Джес Дорсет — осъден разбойник, който после станал неин съпруг и твой прапрапрадядо. След като стъпили на земя, назована впоследствие остров Гладиатор, Бетси се натъкнала на една от най-големите мини за диаманти в света и основала династия. В хангара си имам пълно досие за Дорсетови, проследяващо историята им, от Бетси и Джес, през поколенията им, до продажните ти сестри.

Мейв се надигна и седна, сините й очи засвяткаха гневно.

— Значи си наредил да ме разследват, вероятно на твоето ЦРУ, негодник такъв!

Пит поклати глава.

— Не толкова тебе, колкото историята на търговците на диаманти в Дорсетовия род. Интересът ми се породи от проучването, извършено от един почтен възрастен господин, който много би се възмутил, ако разбере, че го причисляваш към агентите на ЦРУ.

— Ако си мислиш, че си научил кой знае колко неща за рода ми, много се лъжеш — каза тя надменно. — Предците ми са били много затворени хора, какъвто е и баща ми.

— Знаеш ли — опита се да я успокои той, — има един член на вашата династия, който възбужда любопитството ми повече от другите.

Тя го погледна и наклони глава на една страна.

— Ако не съм аз, кого имаш предвид?

— Морското чудовище в лагуната ви.

Най-малко такъв отговор очакваше Мейв.

— Не вярвам да имаш предвид Базил, нали?

За миг Пит се озадачи.

— Кого?

— Базил не е морско чудовище, а морски змей. Има огромна разлика. Виждала съм го три пъти със собствените си очи.

Тогава Пит избухна в смях.

— Базил? Наричате го Базил?

— Не би се смял, ако му попаднеш между челюстите — отвърна тя язвително.

— Не мога да повярвам — заклати той глава, — че една опитна зооложка вярва в морски змейове.

— Първо на първо, морски змей е погрешно название. Това не са истински змейове, приличащи на змии.

— Безумни истории се разказват от туристи, които твърдят, че са виждали странни чудовища във всяко езеро, от Лох Нес до Чамплейн, но от миналия век насам не съм чул някой да е зървал такива в океаните.

— Появите им в морето не получават гласност както навремето. Войните, природните бедствия и масовите убийства ги изместват от заглавията.