Клайв Къслър - Ударна вълна

— Почти ме е страх да питам — каза Пит с усмихнати очи, — към коя категория спада Базил?

— Него съм класифицирала като мегазмиорка. Той има цилиндрично тяло, дълго трийсет метра, завършващо с островърха опашка. Главата му е леко притъпена като на истинската змиорка, само че широката му кучешка уста е пълна с остри зъби. На цвят е синкав с бял корем, а смолисточерните му очи са големи като плочи. Движи се хоризонтално с вълнообразни извивки на тялото като другите змиорки и змии. На два пъти съм го виждала да подава цели десет метра от горната част на тялото си над водата, преди да цопне обратно с огромен плисък.

— Кога си го видяла за първи път?

— Бях на десет години — отвърна Мейв. — Двете с Дирдри плавахме по лагуната с малък катер, който мама ни беше дала. Изведнъж се изпълних с особеното чувство, че някой ме наблюдава. По гърба ми полазиха студени тръпки. Дирдри се държеше така, сякаш нямаше нищо странно. Започнах бавно да се обръщам назад. И какво да видя — на двайсет метра зад кърмата се подаваше глава и врат, проточен на около три метра над водата. Съществото имаше две блестящи очи, които бе вперило в нас.

— Колко дебел му беше вратът?

— Цели два метра в диаметър, като цистерна за вино, както го бе определил баща ми.

— И той ли го е виждал?

— Цялото ни семейство го е виждало много пъти при различни обстоятелства, но най-често, когато някой беше на път да умре.

— Продължавай нататък.

— Чудовището приличаше на дракон от детски кошмари. Вцепених се от ужас и не можех да издам ни звук, ни писък, а в същото време вниманието на Дирдри бе съсредоточено напред и току ми напомняше кога да променя курса на катера, за да не налетим на някоя надводна скала.

— То не тръгна ли към вас? — попита Пит.

— Не. Само ни гледаше, докато се отдалечавахме от него, без да направи опит да нападне кораба.

— Значи Дирдри не го е видяла.

— Тогава не, но после го е виждала два пъти при различни случаи.

— Как се отнесе баща ти, когато му каза какво си видяла?

— Засмя се и рече: „Значи най-сетне си срещнала Базил“.

— Каза, че змеят се появявал, когато предстояла нечия смърт…

— Това е семейно предание със зрънце истина. Екипажът на един от отбиващите се на острова китоловни кораби видял Базил в лагуната, когато погребвали Бетси Флечър, а по-късно когато умрели пралеля ми Милдред и майка ми, и двете — от насилствена смърт.

— Това съвпадение ли е, или предопределеност?

Мейв сви рамене.

— Знае ли някой! Единственото, в което мога да съм сигурна, е, че баща ми уби майка ми.

— Както се предполага, че дядо ти Хенри е убил сестра си Милдред.

Тя пак го изгледа с недоумение.

— И това ли си научил?

— То е обществена тайна.

Мейв отмести поглед над черното море дотам, докъдето то се срещаше със звездите; ярката лунна светлина освети очите й и те като че ли станаха по-тъмни и по-тъжни.

— Не може да се каже, че последните три поколения на Дорсетови са установили добродетелни норми.

— Името на майка ти е Айрин, нали?

Мейв кимна безмълвно.

— Как е умряла?

— Тя все едно щеше да умре от сърце, разбито от обидите, които й нанасяше мъжът, когото безнадеждно обичаше. Но един ден, докато се разхождала с баща ми покрай високите скали, тя се подхлъзнала и паднала в големите вълни, където намерила смъртта си. — По нежното лице на Мейв се изписа омраза. — Той я е бутнал — додаде тя студено. — Баща ми я е бутнал и това е толкова сигурно, колкото съществуването на звезди във вселената.

Пит я притисна към себе си и я усети, че потрепери.

— Разкажи ми за сестрите си — смени темата той.

Изразът на омраза постепенно се стопи и чертите на лицето й отново станаха нежни.

— Няма много за разказване. Никога не съм била особено близка с тях. Подлата беше Дирдри. Щом получех нещо, което съм искала, тя ми го открадваше и твърдеше, че винаги е било нейно. От нас трите Дирдри беше „на татко момиченцето“. Той раздаваше чувствата си предимно на нея, защото, предполагам, двамата бяха сродни души. Дирдри живее в свой измислен свят, създаден от собствените си лъжи. Тя не е в състояние да казва истината, дори когато няма причина да лъже.

— Била ли е омъжена?

— Веднъж, за един професионален футболист, който си въобрази, че ще живее живота си като член на кръга от богати хора, притежаващи реактивни самолети, и че и той ще има свои собствени такива „играчки“. За жалост, случи се така, че когато той поиска развод и обезпечаване, равняващо се на националния бюджет на Австралия, някак много навреме падна от семейната яхта. Тялото му така и не се намери.