Клайв Къслър - Ударна вълна

— Той взе предвид, че въпросът е неотложен…

И двамата се обърнаха едновременно от сигнала, подаден от кола с цветовете на НЮМА. Шофьорът спря на улицата оттатък пътеката на парка, подаде глава през прозореца на предната пътническа врата и извика:

— От Белия дом ви търсят по моя телефон, адмирале.

Сандекър се обърна към Гън и леко се усмихна.

— Явно президентът има дълги уши.

Адмиралът се приближи до колата и шофьорът му подаде портативния телефон.

— Уилбър Хътън е на обезопасената линия, сър.

— Уил?

— Здрасти, Джим. Опасявам се, че имам обезсърчителни новини за теб.

Сандекър се напрегна.

— Моля те, говори.

— След подобаващото разглеждане на въпроса президентът отложи всякакви действия, свързани с вашето акустично явление.

— Но защо? — изуми се Сандекър. — Нима не съзнава последствията от такова бездействие?

— Експертите от Националния научнотехнически съвет не споделят вашата теория. Те са повлияни от докладите за аутопсиите, извършени от австралийските патолози в Центъра за борба с епидемиите в Мелбърн. Заключенията на австралийците доказват, че смъртта на борда на екскурзионния кораб е била причинена от рядък вид бактерии, подобни на бактериите, причиняващи болестта на легионерите 9 9 Така наречената „болест на легионерите“ се дължи на бацила legionella pneumophila, който засяга белите дробове и причинява остра пневмония със силна треска. През 1976 г. са били регистрирани 200 заболявания и 29 смъртни случая. — Б.пр. .

— Не е възможно! — кипна Сандекър.

— Знам само това, което ми бе казано — призна си Хътън. — Австралийците предполагат, че причината е във водата в овлажнителите на отоплителната система, която е била заразена.

— Не ме е грижа какво предполагат патолозите. Ще бъде безумие от страна на президента, ако не обърне внимание на предупреждението ми. За бога, Уил, моли го, настоявай, направи нещо, каквото и да е, само и само убеди президента да използва властта си, за да прекрати минните операции на Дорсет, преди да е станало много късно.

— Съжалявам, Джим, но ръцете на президента са вързани. Никой от научните му съветници не смята твоето доказателство за достатъчно силно, за да се поеме риск от международен скандал. Особено в година на избори.

— Това е лудост! — рече отчаян Сандекър. — Ако хората ми се окажат прави, тогава президентът няма да може да бъде избран, за да почисти обществените тоалетни.

— Това е твое мнение — отвърна хладно Хътън. — Може би трябва да добавя, че Артър Дорсет предложи да допусне до минните си операции международен екип от следователи.

— Кога най-рано може да се събере такъв екип?

— Тия неща изискват време. Вероятно след две или три седмици.

— Дотогава целият Оаху ще бъде заринат от трупове.

— За щастие или нещастие, в зависимост от това как ще го погледнеш, ти си малцинство за това твърдение.

Сандекър смънка унило:

— Знам, че си направил всичко по силите ти, Уил, за което съм ти признателен.

— Моля те, обади ми се, ако получиш нова информация, Джим. Телефонът ми винаги е свободен за теб.

— Благодаря ти.

— Дочуване.

Сандекър подаде телефона на шофьора и се обърна към Гън.

— Подрязаха ни крилата.

Гън го погледна смаян.

— Нима президентът не е оценил положението?

Сандекър кимна с пораженчески вид.

— Дорсет е подкупил патолозите. Те са предали фалшив доклад, в който се твърди, че причината за смъртта на пътниците на екскурзионния кораб била зараза в отоплителната система.

— Ние не бива да отстъпваме — вбеси се Гън от възникналата пречка. — Трябва да намерим други средства, за да спрем навреме лудостта на Дорсет.

— Имаш ли съмнение — каза Сандекър и в очите му пак се появиха пламъчета, — разчитай на някого, който е по-умен от теб. — Той отново взе телефона и набра номер. — Има един човек, който може би държи ключа.

Адмирал Сандекър се наведе и сложи топката за удар на голф игрището на клуба „Кемълбек“ в Скотсдейл, Аризона. Беше два часа следобед под безоблачното небе — само пет часа, откакто бе тичал с Руди Гън във Вашингтон. След като кацна на летището в Скотсдейл, той взе кола от приятел — пенсионер от Военновъздушните сили, и пое направо към игрището за голф. Очакваше в пустинята да е студено през януари, затова облече върху спортните панталони кашмирен пуловер с дълги ръкави. Игрищата за голф бяха две и той играеше на така нареченото „Индиън Бенд“. Прицели се в чима около дупката, намираща се на разстояние 365 метра, направи два обиграни замаха, отпрати топката и с лекота се завъртя. Топката полетя плавно, с леко отклонение надясно, тупна на земята, търкулна се по окосената ивица и бавно спря при означението за 190 метра.