— Вие сте голям шмекер, докторе — рече усмихнат Сандекър. — Положително сте следил създалото се положение.
— Всеки път, когато се заговори за акустики, интересът ми се съсредоточава натам.
Най-напред стигнаха до топката на Сандекър. Той си избра дървена пръчка номер три и удари топката, която падна в пясъчната дупка, намираща се на двайсет метра пред чима.
— Изглежда, и вие имате влечение към пясъчните дупки — отбеляза надменно Еймс.
— И то в повече от един случаи.
Те спряха при топката на Еймс. Физикът извади от чантата си за голф пръчка с железен край. Неговата игра като че ли беше повече умствена, отколкото физическа. Той нито замахна, нито направи някакви предварителни движения. Просто се доближи до топката и я перна с пръчката. Топката полетя високо, повличайки след себе си облак пясък, и падна върху чима на десет метра от чашката.
На Сандекър му бяха нужни две погалвания с клинообразната си пръчка за пясък, за да изкара топката от вдлъбнатината, после я побутна леко два пъти и тя се търкулна в чашката, отбелязвайки двоен резултат. С две побутвания Еймс изравни резултата. Докато се придвижваха с количката към втората площадка, Сандекър започна подробно и описателно да разказва за откритията си. Следващите осем вкарвания на топките бяха изиграни в съпровод с бурни разисквания, като в повечето случаи Еймс разпитваше безмилостно Сандекър и приведе няколко аргумента, опровергаващи акустичното убийство.
При деветия чим Еймс използва клинообразната си пръчка за подаване на топката, за да я разположи на разстояние колкото дължината на стика от дупката. Развесели се, когато видя как Сандекър не разчете точно чима и лекият му удар изкриви посоката на топката, изтиквайки я обратно върху затревената площ.
— Ще станете много добър играч на голф, адмирале, ако излизате да играете по-често.
— И пет пъти в годината ми е достатъчно — отвърна Сандекър. — Нямам чувството, че върша нещо полезно, като преследвам една малка топка в продължение на шест часа.
— Е, вие си знаете. Аз пък развивам някои от най-градивните си схващания, докато се разтоварвам на игрището за голф.
След като най-сетне Сандекър вкара топката в дупката, двамата се върнаха при количката. Еймс извади от малко хладилно шкафче кутия с диетична кока-кола и я подаде на адмирала.
— Какво точно очаквате да ви кажа? — попита го той.
Сандекър го погледна и отвърна:
— Не давам пукната пара за онова, което мислят учените от кулата на мечтите. В морето умират хора. Ако не попреча на Дорсет, ще загинат още хора, за чийто брой не ми се ще да се замислям. Вие сте най-запознатият с акустиките човек в страната. Надявам се да ме насочите как да сложа край на това клане.
— Значи се явявам като последния ви апелационен съд. — Едва ли можеше да се каже, че тонът в гласа на Еймс от приятелски се промени в напълно сериозен. — И искате да изляза с практическо разрешение на вашия проблем.
— На нашия — поправи го любезно Сандекър.
— Така — каза с тежест Еймс. — Сега вече ми е ясно. — Той вдигна кутията с диетичната кока-кола на нивото на очите си и с любопитство я заоглежда. — Вие много точно ме определихте, адмирале. Аз наистина съм голям шмекер. Още преди да отлетите от Вашингтон, вече бях разработил нещо като подробен проект. Той съвсем не е съвършен, имайте го предвид. Изгледите за успех са по-малко от петдесет на петдесет, но това е най-доброто, което можах да измисля, без да са ми необходими месеци на задълбочени проучвания.
Сандекър вдигна поглед към Еймс, прикривайки вълнението си, само в очите му просветна надежда, каквато допреди малко липсваше.
— Нима наистина сте разработили план за прекратяване на минните операции на Дорсет? — попита той очаквателно.
Еймс поклати глава.
— Ако предполагате военна сила, това не е в моята територия. Имам предвид метод за неутрализиране на акустичната конвергенция.
— По кой начин ще се приложи?
— Казано с прости думи, енергията на звуковата вълна може да бъде рефлектирана.
— Да, това се подразбира.
— Тъй като знаете, че четирите отделни звукови лъча ще се разпространят към остров Охау и сте изчислили приблизителното време на конвергенцията, предполагам, че вашите учени ще могат да определят и точното й място.
— То е определено, да.
— Там е и отговорът ви.
— Така ли? — Всеки трепет на надежда, който изпълваше Сандекър, се стопи. — Вероятно нещо не съм доразбрал.
Еймс сви рамене.
Читать дальше