Клайв Къслър - Ударна вълна

— Добър полет беше, адмирале — каза доктор Санфорд Адгейт Еймс. — Сгреших, като ви придумах да направим една приятелска игра на голф. Не предполагах, че старите моряци взимат на сериозно земните спортове. — С дългата рошава брада, която покриваше устните му и стигаше до гърдите му, Еймс приличаше на стар пустинен златотърсач. Носеше бифокални очила със синкави стъкла.

— Старите моряци умеят много странни неща — отвърна Сандекър.

Да поканиш доктор Санфорд да дойде във Вашингтон на конференция на високо ниво нямаше да е по-различно от това, да помолиш Бог да призове вятъра сироко да стопи леда на върха на ледник. Нито единият, нито другият щеше да откликне. Никакви покани за официални вечери с приветствени слова и връчване на награди не бяха в състояние да го измъкнат от убежището му в планината Кемълбек в Аризона.

Сандекър имаше нужда от Еймс, и то много спешна нужда. Той се престраши и поиска среща с майстора по звука, както наричаха Еймс колегите му учени. Еймс се съгласи, но при изричното условие Сандекър да си вземе стиковете за голф, тъй като разговорите щели да се проведат на игрището за голф.

Високо уважаван сред научната общност, Еймс беше по теорията за звука това, което Айнщайн беше по теорията за времето и светлината. Прям, егоцентричен и интелигентен, Еймс беше написал повече от триста научни трудове върху почти всички известни аспекти на акустичната океанография. Неговите изследвания и анализи, правени в продължение на четирийсет и пет години, проследяваха този феномен от подводната радиолокационна и хидролокаторна техника, през акустичното му разпространение до подповърхностната реверберация. Когато навремето работеше като доверен съветник в Министерството на отбраната, впоследствие беше принуден да се оттегли от този пост, тъй като разпалено бе възразил срещу опитите с океански шумове, които се правеха в света, за да се измерва глобалното затопляне. Язвителните му атаки срещу проектите на Военноморските сили за подводни ядрени опити също настроиха враждебно Пентагона към него. Представители на много университети се тълпяха пред прага на дома му с надеждата да го привлекат като преподавател в техните факултети, но той им отказваше; предпочиташе да продължава научните си изследвания с малък екип от студенти, на които плащаше от собствения си джоб.

— Какво ще кажете за по долар на дупка, адмирале? Всъщност обичате ли истински да се обзалагате?

— Близо сте до истината, докторе — отвърна любезно Сандекър.

Еймс пристъпи с топката до купчинката пясък, огледа окосената ивица така, сякаш се прицелваше с пушка и отпрати топката. Той наближаваше седемдесетте години, но Сандекър забеляза, че замахът му назад беше само с няколко сантиметра по-нисък от този на по-младите и по-пъргави мъже. Топката се извиси нагоре и хлътна в пясъчната дупка малко зад обозначението за 200 метра.

— Колко бързо се сгромолясват величията! — рече философски Еймс.

Сандекър не се подмамваше лесно. Веднага разбра, че това беше номер. Еймс се славеше във вашингтонските среди като голям мошеник в играта на голф. Завистниците му признаваха, че ако не се бе посветил на физиката, щеше да участва в турнирите на Асоциацията по голф като професионалист.

Двамата се качиха на количката, като Еймс седна зад волана, и тръгнаха да събират топките си.

— С какво мога да ви помогна, адмирале? — заговори Еймс.

— Запознат ли сте с усилията, които полага НЮМА да проследи и преустанови акустичното явление, както ние го наричаме.

— Чух разни слухове.

— И какво мислите за тях?

— Доста са изсмукани от пръстите.

— Научнотехническият съвет към Президентството не е на това мнение — изръмжа Сандекър.

— В действителност не мога да ги обвинявам.

— Значи не вярвате, че звукът може да измине хиляди километри под водата, да излезе на повърхността и да е способен да убива?

— Имате предвид изходните вълни от акустични източници с голяма сила, които се събират в един и същ район и причиняват смърт на всички бозайници в обсега на слуха ли? Това не е хипотеза, която бих препоръчал да бъде поддържана, особено ако искам да запазя репутацията си сред колегите.

— Майната й на хипотезата! — избухна Сандекър. — Смъртните случаи вече превишават четиристотин души. Полковник Лий Хънт, един от най-добрите патолози на нацията ни, доказа по убедителен начин, че причината за смъртта са много силни звукови вълни.

— В докладите за извършените в Австралия аутопсии не се споменава такова нещо.