Клайв Къслър - Азиатска вълна

Като разбра, че Пит няма да отстъпи и като забеляза неприязънта, изписана върху морето от лица около нея, О’Конъл се наведе и с малък лост започна да се бори с ключалката. Стената около ключалката се отдели лесно, сякаш беше от глина и тя отвори капака много, много бавно.

Вътре, на най-горния ред, лежаха няколко предмета, старателно завити в подгизнал тензух. Всеки от тях беше поставен в отделна преграда. Пат О’Конъл взе най-големия и внимателно махна плата от него, все едно че държеше в ръцете си Свещения граал. Когато и последното парче тензух падна, се откри нещо, което приличаше на жълто-кафява купа.

— Череп… — прошепна тя — на Пекинския човек.

Капитанът на „Джейд адвенчърър“ Чен Джан беше служил в „Кин Шан маритайм лимитид“ двайсет от общо трийсет години, прекарани по море. Висок и слаб, с побеляла права коса, той беше кротък и опитен капитан. Насили се да се усмихне и каза на работодателя си:

— Ето тук е корабът ви, Кин Шан.

— Не мога да повярвам, че след толкова години ще го видя — произнесе Кин Шан с поглед, впит в монитора, свързан към камерата на робота, движещ се над потъналия кораб.

— Имаме късмет, че дълбочината е малко над сто и трийсет метра. Ако корабът наистина беше потънал близо до бреговете на Чили, щеше да се наложи да работим при дълбочина над триста метра.

— Изглежда, че корпусът се е разцепил на две.

— Не е нещо необичайно за корабите, попаднали в бурите на Големите езера — обясни Чен Джан. — Например „Адмирал Фицджералд“ се беше усукал и сцепил на две при потъването си.

Кин Шан кръстосваше неспокойно палубата, докато се провеждаше търсенето. Зад студената му външност адреналинът му се бе покачил застрашително. Кин Шан не беше търпелив човек. Мразеше да стои без работа, докато корабът се движеше напред-назад, преди да попадне на останките, които той се надяваше, че са на „Принсес Доу Уан“. Безкрайното търсене беше мъчение, без което спокойно би могъл да мине.

„Джейд адвенчърър“ не приличаше на обикновените спасителни кораби. С тясната си надстройка и сдвоени корпуси като на катамаран той наподобяваше повече на луксозна яхта. Само стилният съвременен кран с А-образна рама на кърмата подсказваше, че е нещо повече от плавателен съд за разходка. Корпусите бяха боядисани в синьо с червени ленти. Горната част блестеше в бяло.

С дължина сто метра, елегантен и мощен, големият кораб беше същинско чудо на техниката, оборудван от горе до долу с най-съвременни прибори и апаратури. Той беше гордостта и радостта на Кин Шан, създаден и конструиран от експерти по негови спецификации специално за този случай — изваждането на „Принсес Доу Уан“.

Корабът беше пристигнал на мястото рано сутринта, разчитайки на приблизителните координати, които Жу Куан беше получил от Сейнт Джулиан Пърлмутър. Кин Шан почувства силно облекчение, когато видя, че единствените съдове в близките двайсет мили бяха два кораба: единият — товарен, а другият според Чен Джан беше изследователски, само на три мили от тях, който се движеше с необичайна ленивост в обратна посока.

Като използва в общи линии същата техника и екипировка като Пит и екипа му на „Дайвърсити“, „Джейд адвенчърър“ започна търсенето и още на третия час операторът на ХАС обяви, че е забелязал обект. След още четири обследвания, за да подобри качеството на картината, операторът със сигурност заяви, че обектът на дъното е кораб и макар и разцепен, отговаря на размерите на „Принсес Доу Уан“. След това над останките беше спуснат един робот китайско производство.

След още един час взиране в монитора Кин Шан възкликна гневно:

— Това не може да е „Принсес Доу Уан“! Къде е товарът му? Не виждам нищо, което да прилича на дървените сандъци, в които са били художествените предмети.

— Странно — промърмори Чен Джан. — Стоманената обшивка и надстройката като че ли са разпръснати около останките. Корабът изглежда, се е пръснал.

Лицето на Кин Шан пребледня.

— Това не може да е „Принсес Доу Уан“ — повтори той.

— Прекарай робота покрай кърмата — нареди Чен Джан на оператора.

След няколко минути малкото подводно устройство спря и операторът нагласи камерата върху буквите по корпуса. Нямаше грешка в името, „ПРИНСЕС ЮНТАЙ, ШАНХАЙ“.

— Това е моят кораб! — Очите на Кин Шан щяха да изхвръкнат от напрежение.

— Възможно ли е да е бил открит, без вие да знаете? — попита Чен Джан.

— Не е възможно. Съкровище с такава стойност не би могло да остане скрито толкова години. Поне някакви предмети от него щяха да се появят.