Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Това са добри новини — каза Пит, придръпвайки стол към масата, без да са го поканили. — Харпър каза ли кога е планирал да арестува Кин Шан?

— Има среща с юристите на СЕН, за да съставят план. Мога да ви кажа, че съществуват големи опасения, че Външното министерство и Белия дом ще се опитат да окажат натиск.

— Страхувах се от подобно нещо — каза Гън.

— Питър и комисарят Мънро имат съмнения, че Кин Шан може да се изплъзне от мрежата им благодарение на политическите си връзки.

— А защо не се качат на „Джейд адвенчърър“ и да приберат задника му още сега? — попита Гън.

— Нямаме законно право да го задържим, докато корабът му плава в канадски гранични води — езерата Онтарио, Ери и Хурон — обясни Джулия. — Чак след като „Джейд адвенчърър“ мине през проливите Мекинък и влезе в езерото Мичиган, Кин Шан ще бъде в американски води.

— Бих искал да видя физиономията му, когато хората му спуснат камерите до „Принсес Доу Уан“ и намерят утробата му празна — каза Пит, похапвайки грейпфрут.

— Знаете ли, че чрез един от филиалите си той е подал иск в държавните и федерални съдилища, предявявайки права над кораба и товара му.

— Не — каза Пит, — но не съм изненадан. Това е начинът му на действие.

Гън удари с ножа по масата.

— Ако някой от нас предяви по законен път претенции към кораб, пълен с ценности, ще го изхвърлят като мръсно коте. А всички предмети на изкуството, които сме намерили, ще трябва да ги предадем на държавата.

— Хората, които търсят имане — каза философски Пит, — смятат, че всичките им проблеми приключват, когато направят големия удар, и изобщо не осъзнават, че най-големите им неприятности едва тогава започват.

— Много вярно — потвърди Гън. — Все още не съм чувал за ценно откритие, което да не е оспорвано в съда от някой паразит или държавен бюрократ.

Джулия сви рамене.

— Може да е така, но Кин Шан има голямо влияние, за да му затръшнат вратата в лицето. Ако не друго, той е купил цялата опозиция.

Пит я погледна, сякаш умореното му съзнание изведнъж се бе сетило за нещо.

— Ти няма ли да ядеш? — попита той.

— Не, хапнах два залъка преди малко в камбуза.

Първият офицер на кораба надникна през вратата и кимна към Пит.

— Шлепът е на повърхността, сър. Казахте, че искате да погледнете съкровището му, преди да го вземат на буксир.

— Да, благодаря — сети се Пит. После се обърна към Гън. — Целият е твой, Руди. Ще се видим утре по същото време на същото място.

Гън помаха с ръка, без да сваля очи от мониторите.

— Наспи се добре.

Джулия увисна на ръката на Пит, когато двамата излязоха на мостика и погледнаха към огромния шлеп, изплувал от дълбочините. Товарът му се състоеше от сандъци с различни размери, съхранили невероятни ценности от китайското минало. Те бяха подредени спретнато с крановете и подводните апарати. В отделните отсеци върху допълнителни подложки бяха поставени предметите, чиито сандъци бяха или повредени, или отворени. Някои от тях бяха музикални инструменти — пеещи камбани от камък, бронзови звънци и барабани. Имаше и една трикрака готварска печка, на чиято врата беше излято отблъскващо лице, нефритени фигури на мъже, жени и деца в половин човешки ръст, различни фигури на животни от мрамор.

— О, погледни! — посочи тя с ръка. — Извадили са императора на коня.

Огрят от слънчевата светлина за първи път от половин век, с блестящи капки вода по бронзовата броня на ездача, които се стичаха от коня, скулптурата отпреди повече от две хиляди години едва ли изглеждаше по-зле от деня, в който се бе родила в леярната работилница. Непознатият император беше вперил взор в безкрайния хоризонт, сякаш търсеше нови земи за завоюване.

— Всичко е толкова невероятно красиво — промълви Джулия, без да откъсва очи от древното чудо. После посочи с ръка към сандъците, чието съдържание оставаше скрито. — Удивена съм, че дървените контейнери не са се разпаднали след толкова години във вода.

— Генерал Хуай е бил далновиден мъж — обясни й Пит. — Той не само е настоял сандъците да бъдат и с вътрешна подплата, но и да са изработени от тиково, а не от по-обикновено дърво. Вероятно е било доставено в шанхайските корабостроителници от Бирма. Хуай е знаел, че тиковото дърво е изключително здраво и устойчиво и без съмнение е наредил там да бъдат изработени сандъците. Това, което не е могъл да предвиди по онова време, е било, че неговата предвидливост се е отплатила добре, запазвайки богатството през следващите петдесет години, прекарани под водата.