Клайв Къслър - Азиатска вълна

Джулия вдигна ръка, за да засенчи очи срещу отразяващата се слънчева светлина във водата.

— Жалко, че не е могъл да ги направи водоустойчиви. Лакираните предмети, дърворезбите и рисунките едва ли са оцелели без повреди, а може и да са напълно унищожени.

— Ще разберем съвсем скоро от археолозите. Да се надяваме, че студената и сладка вода е запазила повечето от изящните предмети.

Докато влекачът правеше маневри, за да закачи въжето за шлепа и да го вземе на буксир за пристанището в Чикаго, от рубката се появи моряк с лист хартия в ръка.

— Ново съобщение за вас от Вашингтон, госпожице Лий.

— Вероятно е от Питър — каза тя и взе листа. Тя изучава дълго време написаното, като изражението на лицето й се промени неколкократно, от изненада до пълно объркване и неприкрит гняв. — О, мили боже! — промълви тя.

— Какво има?

Джулия подаде съобщението на Пит.

— Операцията на СЕН за задържане на Кин Шан е отменена със заповед от Белия дом. Не трябва да го безпокоим или притискаме по никакъв начин. Всички ценни предмети, извадени от „Принсес Доу Уан“, трябва да се предадат на Кин Шан в качеството му на представител на китайското правителство.

— Това е лудост — произнесе уморено Пит, прекалено изтощен, за да избухне в гняв. — Човекът е доказан убиец. Да му дадем съкровището! Президентът очевидно е получил мозъчен удар.

— Никога досега не съм се чувствала по-безпомощна — побесня Джулия.

Съвсем неочаквано устните на Пит се разпънаха в налудничава усмивка.

— Ако бях на твое място, не бих го приел толкова навътре. Всяко нещо си има и хубава страна.

Тя го изгледа, сякаш беше освидетелстван.

— Какви ги приказваш? Къде я виждаш тази хубава страна? Да оставим мерзавеца на свобода и да му позволим да отмъкне със себе си всичко ценно?

— Заповедите от Белия дом са, че СЕН не трябва да безпокои по никакъв начин Кин Шан.

— Е и?

— В заповедите — продължи ухиленият Пит, но със стоманена нотка в гласа — никъде не се споменава какво може или не може да прави НЮМА…

Той замълча, тъй като от командната кабина изхвърча развълнуваният Гън.

— Ал мисли, че ги е намерил — думите излетяха от устата му. — Той се оттласва към повърхността и иска да знае как да ги извади.

— Много внимателно — отвърна Пит. — Кажи му да се издига бавно и да ги държи здраво. Когато излезе на повърхността, ще вдигнем „Сафо IV“ на палубата заедно с тях.

— Кои са тези „ги“? — попита Джулия.

Пит й хвърли бегъл поглед, преди да хукне надолу по стълбата към палубата, от която се изваждаха подводните апарати.

— Костите на Пекинския човек, разбира се.

Мълвата бързо се разпространи и екипажът на „Оушън ретривър“ започна да се събира на работната палуба на кърмата. Екипажите на другите два кораба се струпаха край леерното ограждане, за да наблюдават какво става на кораба на НЮМА. Когато сапфиреносиният „Сафо IV“ се появи на повърхността, леко поклащащ се от бавните вълни, се възцари необичайна тишина. Във водата го очакваха водолази, които закачиха въжето на крана към куката за повдигане на покрива на подводния апарат. Очите на всички бяха вперени в коша между двете механични ръце. В него лежаха две големи дървени кутии. Хората затаиха дъх, докато апаратът бавно се издигаше от езерото. Операторът на крана внимателно свали подводния съд на палубата.

Тълпата на палубата се насъбра около него, а корабната археоложка, около четирийсетгодишна руса жена на име Пат О’Конъл, пое грижите по разтоварването. Докато тя се занимаваше с отварянето на кутиите, от подводния апарат се измъкна Ал Джордино.

— Къде ги намери? — провикна се към него Пит.

— Като се ориентирах по чертежите, успях да проникна в капитанската кабина.

— Май си улучил мястото — каза Гън, надничайки през слънчевите си очила.

С помощта на четирима нетърпеливи помагачи археоложката отвори капака на кутията и надникна вътре.

— О, боже, о, мили боже! — промълви със страхопочитание тя.

— Какво има? — настоя Пит. — Какво виждаш?

— Войнишки пътнически сандъци с надпис МОРСКА ПЕХОТА НА САЩ.

— Добре, защо стоиш, отвори ги — настоя Пит.

— Това би трябвало да се извърши в лаборатория — възрази О’Конъл. — С правилна методология, нали се сещаш.

— Не! — заяви твърдо Пит. — Правилната методология да върви по дяволите. Тези хора тук се трудиха здраво и продължително. И господ ми е свидетел, че те заслужават да видят плода на своя труд. Отвори куфарите.