Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Да наредя ли на екипажа да подготви подводницата?

— Да, да — отвърна припряно Кин Шан. — Трябва да погледна отблизо.

Кин Шан беше наел специален екип инженери, за да конструират подводницата, която бе нарекъл „Сий лоутъс“. Тя беше произведена във френска фирма, специализирана изключително в съоръжения за подводна работа. Беше следил подробно изработването на всеки детайл. За разлика от повечето подобни съдове, където изискванията към оборудването се поставят на първо място пред удобствата за екипажа, „Сий лоутъс“ приличаше повече на кабинет, отколкото на спартанско място за научни изследвания. Кин Шан я използваше като подводна яхта за разходка. Той се научи да я управлява и често я пилотираше около пристанището на Хонконг, особено веднага след построяването й, като даваше идеи за модификацията й, отговаряща на собствените му нужди.

Той поръча и още една подводница, наречена „Сий джасмин“. Предназначението й беше да служи като подкрепление в случай че „Сий лоутъс“ се повреди.

Един час по-късно личният подводен апарат на Кин Шан бе изваден от нишата на кърмата, където бе прикрепен и беше поставен под модернистичната двукрака стойка на крана, който щеше да го повдигне и спусне във водата. След като провериха всички системи, помощник-капитанът застана отстрани в очакване на Кин Шан.

— Ще управлявам сам — заяви той.

Капитан Чен Джан погледна откъм палубата.

— Смятате ли, че е разумно, сър? Вие не познавате тези води.

— Да, но добре познавам „Сий лоутъс“. Забравяте, капитане, че аз съм я създал. Ще сляза долу сам. Искам да съм първият, който ще види след толкова години откраднатото от страната ни съкровище. Толкова дълго съм мечтал за този момент, че не желая да го споделя с друг.

Чен Джан сви рамене, но не каза нищо. Само кимна на помощника си да се отдръпне. Кин Шан се спусна по стълбата през люка, който предпазваше проникването на вода в командното помещение. Той затвори капака, после включи животоподдържащата система.

Спускането на сто и трийсет метра на съоръжение, създадено да издържа налягането на водата при седем хиляди и шестстотин метра, беше като детска игра. Той се отпусна в удобния стол, по негов дизайн, срещу пулта за управление и широкия илюминатор на носа на апарата.

Кранът вдигна „Сий лоутъс“ от палубата и я изнесе над водата, където изчака известно време да спре люлеенето й и я спусна в езерото Мичиган. Водолазите освободиха въжето от куката и направиха последен оглед отвън, преди Кин Шан да потопи подводницата в студените води.

— Въжето е откачено и можете да започнете спускането — долетя гласът на Чен Джан от високоговорителите.

— Потапям баластните танкове — отговори Кин Шан.

Чен Джан беше твърде опитен офицер, за да позволи работодателят му да свали отговорността му като капитан на „Джейд адвенчърър“. Той се обърна към един офицер и издаде заповед, която не бе чута от Кин Шан.

— Пригответе „Сий джасмин“ за всеки случай.

— Очаквате ли неприятност, сър?

— Не, но не мога да позволя да се случи нещо на Кин Шан.

„Сий лоутъс“ бързо се скри от погледа и започна бавното си спускане към дъното на езерото. Кин Шан се взираше през стъклото в тъмнозелената вода, която изведнъж, като с магическа пръчка стана черна, и той видя насреща отражението си. Очите му гледаха студено, устните му бяха свити в тънка линия. Само за един час той се бе превърнал от напълно уверен човек в човек, който изглеждаше болен, уморен и победен. Не му допадна това, което видя в лицето, взиращо се в него от дълбочините. За първи път, откакто се помнеше, усети как се поддава на възбудата. Съкровището трябва да е някъде вътре в разбития корпус, повтаряше си той непрестанно, докато апаратът потъваше все по-дълбоко в студените води на езерото. Трябва да е там. Немислимо беше някой да го е изпреварил.

Спускането отне не повече от десет минути, но за Кин Шан секундите изглеждаха като часове. Преди да включи външните прожектори, навън цареше непрогледна тъмнина. Освен това вътре започна да става студено и той включи малкия нагревател. Ехолотът показваше, че дъното приближава бързо. Той вкара малко количество сгъстен въздух в баластните танкове, за да намали скоростта на спускане. Ако дълбочината беше по-голяма, той щеше да освободи и тежестите, прикачени към кила на подводницата.

Пред него се появи осветеното от прожекторите плоско дъно на езерото. Той регулира баласта и спря на метър и половина над дъното. После Кин Шан включи електрическите тласкачи и започна да обикаля в широк кръг.