Клайв Къслър - Азиатска вълна

— На дъното съм — обади се той на помощния екипаж горе. — Можете ли да определите къде се намирам спрямо кораба?

— ХАС показва, че сте на около трийсет и седем метра западно от основната част на останките — отвърна Чен Джан.

Сърцето на Кин Шан заби по-бързо. Той наклони „Сий лоутъс“, докато започне да се движи успоредно на корпуса, а после я издигна, за да мине над леерите на товарната палуба. Видя крановете, издигащи се от черната пустош и направи завой, за да ги избегне. Сега вече се намираше над товарния сектор. Той наклони подводния съд, така че прожекторите му да светят надолу, и се взря в зеещата дупка на кораба.

С неописуем ужас видя, че трюмовете бяха празни.

Изведнъж нещо помръдна в сенките. В началото си помисли, че е риба, но после то се надигна от единия трюм и се материализира в нещо чудовищно, като привидение от друг свят. Нещото се издигна много бавно и като противна твар от мрачната бездна се насочи към подводницата.

На повърхността капитан Чен Джан се взираше с нарастващи опасения в научноизследователския кораб, който беше забелязал по-рано и който сега беше сменил курса си с деветдесет градуса и се завърташе с носа към „Джейд адвенчърър“. След малко иззад десния му борд се разкри катер на бреговата охрана на САЩ, който дотогава стоеше скрит от погледите им. И двата кораба се движеха с пълна скорост към „Джейд адвенчърър“.

Кин Шан приличаше на човек, видял най-дълбоката бездна на ада. Лицето му беше побеляло и сковано като втвърден маджун. По челото му бяха избили капки пот, а очите му блестяха от шока. Той, който бе проявявал невероятно самообладание през целия си живот, сега сякаш се бе парализирал. Взираше се зашеметен в балонообразната глава на жълто-черното чудовище, което му се хилеше зловещо и чак тогава го разпозна.

— Пит! — прошепна дрезгаво той.

— Да, това съм аз — отвърна Пит, като ползваше системата за връзка, монтирана вътре в скафандъра му. — Чуваш ме, нали, Кин Шан?

Шокът от изненадата, после обратът, който настъпи, след като разбра какво представлява привидението, отпуши поток от злъч във вените на Кин Шан, който прерасна в бясна ярост.

— Чувам те — отвърна той бавно, възвръщайки железния си контрол над мислите. Той не пожела да узнае откъде се бе появил Пит. В съзнанието му имаше един-единствен въпрос. — Къде е съкровището?

— Съкровището ли? — повтори Пит и лицето му зад прозрачното кълбо на шлема придоби тъпо изражение. — Няма никакво съкровище.

— Какво е станало с него? — настояваше Кин Шан, въпреки че бе осъзнал поражението си. — Какво си направил с историческите шедьоври на моята страна?

— Прибрал съм ги на място, където ще бъдат в безопасност от мерзавец като теб, който ги иска само за себе си.

— Как? — попита кратко той.

— С много късмет и с много свестни хора — каза спокойно Пит. — След като моят изследовател откри оцелял след катастрофата, който ни насочи към мястото, обединих в един спасителен проект НЮМА, американските военни сили и канадците. Те осъществиха съвместни спасителни операции, които продължиха десет дни, преди да посочим местонахождението на „Принсес Доу Уан“ на твоя изследовател. Мисля, че името му бе Жу Куан. След това не ни оставаше нищо друго, освен да те чакаме да се появиш. Знам, че съкровището те бе обсебило, Кин Шан. Мога да чета в теб като в отворена книга. Сега е време всеки да си плати дълговете. С връщането ти обратно в Съединените щати ти загуби всякакъв шанс за дълъг живот. За нещастие, поради огромната липса на морал и етика в наши дни, досега ти успяваше с парите си и политическото си влияние да избегнеш затвора. Искам да те уведомя, че ще умреш. Ще умреш, Кин Шан, като възмездие за смъртта на всички невинни хора, които си убил.

— Говориш небивалици, Пит. — В гласа на Кин Шан имаше презрение, но очите му издаваха неговата несигурност. — И кой ще се погрижи да причини смъртта ми?

— Чаках те. — Омразата на Пит се изписа в очите му. — Нямах ни най-малко съмнение, че ще дойдеш, и ще дойдеш сам.

— Свърши ли вече? Или искаш да ме отегчиш до смърт?

Кин Шан разбираше, че животът му виси на косъм, но искаше да разбере как смятаха да го убият. Въпреки че неочакваното появяване на Пит го притесни, страхът му започна бавно да отстъпва на механизма му за самозащита. В конспиративното му съзнание започна да се оформя план за спасение. Надеждите му нараснаха, като се сети, че Пит няма подкрепата на кораб на повърхността. Един водолаз в костюм „Нютсют“ не се спуска без поддържащо въже. Той трябва да бъде свален и издигнат от кораба-майка. Кабелът служи и за съобщителна връзка. Пит дишаше от самостоятелен източник, но той едва ли можеше да го захранва повече от час. Без поддръжката от повърхността Пит беше напълно беззащитен и разполагаше с определено време живот.