Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Безпокоях се за теб — каза тихо тя.

— Напълно разчитах на Ал и Руди, убеден бях, че няма да се издънят.

— Мъртъв ли е Кин Шан? — попита тя, макар че беше сигурна в отговора.

Той хвана главата й с две ръце и се вгледа в сивите й очи.

— Той е само лош спомен, който си заслужава да бъде забравен.

Тя се отдръпна и на лицето й се изписа тревога.

— Когато се разчуе, че си го убил, ще имаш големи неприятности с правителството.

Независимо от изтощението си, Пит отметна глава назад и се разсмя на глас.

— Скъпа, аз непрекъснато си имам неприятности с правителството.

31 юли 2000

Вашингтон, окръг Колумбия

Президентът Дийн Купър Уолас беше решил да работи до късно в тайната си квартира във Форт Макнеър и изобщо не го беше грижа за неудобството, което създаваше на персонала и на посетителите си, които трябваше да се срещат с него през нощта. Той не стана зад бюрото, където седеше, когато новият му шеф на кабинета Харълд Пекорели въведе комисар Мънро, адмирал Сандекър и Питър Харпър. Нито пък ги покани да седнат.

Президентът Уолас не беше особено щастлив.

Медиите го разпъваха на кръст за отношенията му с Кин Шан, обвинен в конспирация, предизвикала разрушения и смърт. За да влошат нещата, китайските ръководители бяха хвърлили Кин Шан на жертвения си олтар, отричайки всякакви връзки с него. Президентът на „Кин Шан маритайм“ беше изчезнал и дори китайците бяха в неведение за местонахождението му. „Джейд адвенчърър“ беше все още на път за Китай. По време на плаването капитан Чен Джан беше запазил мълчание, тъй като не желаеше той да бъде този, който ще съобщи, че Кин Шан бе намерил смъртта си в ръцете на американците.

Същевременно Уолас с огромна наслада демонстрираше претенции, че именно той е изиграл главната роля за откриването и спасяването на китайското художествено съкровище. На фотожурналистите и подвижните телевизионни екипи беше дадена възможност да запишат невероятното изложение от художествени предмети, които бяха изваждани от оригиналните им сандъци от тиково дърво и приготвяни за съхранение.

Както можеше да се предположи, костите на Пекинския човек предизвикаха международна сензация.

Посъветван, че е в негов интерес да не се намесва, Уолас запази мълчание, докато СЕН и ФБР, работещи съвместно, прибраха на топло близо триста главатари и членове на китайски банди, и заведоха дела срещу тях. Хиляди нелегални емигранти, използвани буквално като роби, също бяха задържани, за да бъдат по-късно депортирани обратно в Китай. Потокът от нелегални чужденци, пристигащи от Азия, не бе пресечен напълно, но поне контрабандните акции бяха драстично намалени.

Като имаха предвид безразсъдните опити на предишния началник-кабинет да прикрива президента, най-близките му съветници настояха категорично Уолас да признае, че е допускал грешки, без да се извинява. И да е правил грешни преценки, то е било за доброто на страната. Гафовете бяха овладени и се правеше всичко възможно критиката да бъде сведена до минимум предвид кандидатирането му за втори мандат.

— Вие прекрачихте границите на служебните си задължения — каза Уолас, насочвайки гнева си към Мънро. — И го направихте, без дори да уведомите някой член на кабинета ми за намеренията си.

— Сър, върших работата, която ми бяха възложили — отвърна уверено Дънкан.

— Китай е прекрасна сцена за бъдещето на американската икономика, а вие застрашихте близките взаимоотношения, които бях успял да създам между двете страни. Бъдещето на Съединените щати е в една световна търговска система и Китай е жизненоважна стъпка към изпълнението на тази цел.

— Но, господин президент — намеси се Сандекър с обичайната си сприхавост, — не и ако това означава да наводним страната с незаконни емигранти.

— Вие тримата нито сте експерти по външна политика, нито сте икономисти — заяви хладно Уолас. — Твоята работа, Дънкан, е да следиш за правилно извършване на емигрантските процедури. А вашата, адмирале, е да провеждате океанографски научноизследователски проекти. Никой не ви е разрешил да си развявате байрака.

Сандекър сви рамене и изтърси бомбата:

— Признавам, че на учените и инженерите от НЮМА не им влиза в работата да екзекутират криминални престъпници, но…

— Какво казахте? — възкликна Уолас. — Какви са тези намеци?

Сандекър отговори с престорена невинност:

— Никой ли не ви е уведомил?