Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Не си чак толкова умен, колкото се мислиш — каза Кин Шан, а лицето му възвърна донякъде от цвета си. — Погледнато от моя страна, мисля, че ти си този, който ще умре, господин Пит. Твоят водолазен костюм срещу моя подводен апарат. Шансът ти е колкото на ленивец срещу мечка.

— Горя от желание да се пробваме.

— Къде ти е поддържащият кораб?

— Нямам нужда от такъв — каза Пит с изнервящо безразличие. — Дойдох сам от брега.

— Много си весел за човек, който няма да види повече слънцето. — Докато произнасяше думите, ръцете на Кин Шан се преместиха трескаво към управляващите лостове на манипулатора. — Мога да хвърля тежестите и да се издигна на повърхността. Или мога да се свържа с екипажа си и да им наредя да изпратят втората ми подводница.

— Няма да е честно. Ще станат две мечки срещу един ленивец.

Невъзмутимото му спокойствие е направо нечовешко, помисли си Кин Шан. Нещо не е така, както изглежда.

— Струваш ми се много сигурен в себе си — каза той, докато преценяваше възможностите.

Пит вдигна една от механичните ръце на манипулатора на скафандъра си и показа малка херметична кутия с антена.

— В случай че се чудиш защо не си чул нищо от твоите приятели горе, да те осведомя, че това малко устройство смущава всички комуникации в радиус от двеста и петдесет метра.

Това обясняваше защо досега не беше получил повикване от „Джейд адвенчърър“. Но тази информация не промени решението на Кин Шан да отмъсти на Пит.

— За последен път се бъркаш в работите ми. — Пръстите на Кин Шан бавно обвиха лоста на дросела и на регулаторите на манипулатора. — Нямам повече време за губене с теб. Трябва да разбера къде си скрил съкровището. Сбогом, господин Пит. Връщам се на повърхността.

На Пит му беше пределно ясно какво ще последва. Дори и през водната преграда, която ги разделяше, той можа да види бързото движение на очите на Кин Шан. С рязък жест той вдигна ръцете на манипулатора, за да предпази уязвимата си маска за лице и превключи двата малки мотора, закрепени към кръста на водолазния му костюм. Реакцията му съвпадна с момента, в който подводницата подскочи напред.

Това беше битка, в която Пит не можеше да победи. За една секунда „Сий лоутъс“ зае хоризонтално положение, а в следващата вече се устремяваше към него. Малките щипци на манипулатора му не можеха да се мерят с големите клещи на ръцете на подводния апарат. Подводницата на Кин Шан можеше да се движи с два пъти по-голяма скорост от тази на „Нютсют“. Ако механичните клещи срещнеха нютсюта му, с него беше свършено.

Пит не можеше да направи нищо, освен да наблюдава как огромните грозни манипулаторни ръце се разперват, за да го сграбчат смъртоносно и да пробият целостта на скафандъра му. Ако това се случеше, водата щеше да нахлуе в него и Пит щеше да умре мъчително. Пит нямаше никакво намерение да чака водата да проникне в гърлото му и да изпълни дробовете му. А налягането щеше да направи последните му секунди живот непоносими. На два пъти се бе оказвал в ситуация близка до удавяне и не изпитваше желание да потрети преживяванията. Да умре в мъки, и то пред очите на най-злия си враг, не влизаше в плановете на Пит.

Пит закопня да се хвърли напред и с щипците на костюма си да разбие илюминатора на подводницата на Кин Шан, но те бяха много къси и лесно щяха да бъдат отблъснати от ръцете на другия манипулатор. Освен това една агресивна атака не влизаше в плана му. Той погледна към двете смъртоносни челюсти, към лицето на Кин Шан, изкривено от злоба, и отстъпи с тромавия си костюм назад, за да спечели време.

Като насочваше съчленените крайници на скафандъра, той се наведе напред и с помощта на щипците вдигна от палубата късо парче тръба. После завъртя тръбата, за да пресрещне смъртоносните ръце на подводницата. Жестът беше направо смехотворен. Кин Шан насочи клещите да хванат Пит от двете страни. Както би дръпнал шоколад от ръцете на дете, той сграбчи тръбата и я изтръгна от щипците на скафандъра. Ако отстрани имаше наблюдатели, те щяха да оприличат битката като балет със забавени движения на две огромни животни. Всяко движение в такава дълбочина се определяше от налягането на водата.

Изведнъж костюмът на Пит опря в предната отвесна преграда на надстройката на „Принсес Доу Уан“. Сега нямаше накъде повече да бяга. Неравната борба беше продължила не повече от десетина минути. Пит видя сатанинската усмивка, изкривила лицето на Кин Шан, докато противникът му се доближаваше, за да го довърши.