Клайв Къслър - Азиатска вълна

Пит беше готов да даде дясната си ръка, за да поработи в една от подводниците или във водолазен скафандър, но като ръководител на проекта трябваше да координира и организира операцията от повърхността. Той наблюдаваше със завист на един от мониторите как Джордино, независимо от счупения му крак, бе спуснат в една от подводниците „Сафо IV“. Джордино имаше над седемстотин часа работа в подводни апарати, а този, който направляваше в момента, беше любимият му. По време на смяната си дребният италианец беше планирал да вкара подводния съд навътре в надстройката на „Принсес Доу Уан“, което вече беше възможно, след като водолазите бяха разрязали корпуса.

Пит се обърна към Руди Гън, който влизаше в командното помещение. Ранното слънце просветна през вратата, огрявайки за момент вътрешността на кабината, която нямаше прозорци и илюминатори.

— Тук ли си вече? Можех да се закълна, че си тръгна току-що.

— Горе-долу толкова беше — отвърна с усмивка Гън. Под мишница носеше голяма, навита на руло мозаечна снимка на корабните останки, направена преди началото на спасителните операции. Тя беше незаменим помощник при откриването на предметите, разпръснати из различните отсеци и за насочване на апаратите и водолазите към тях. — Докъде сме стигнали? — попита той.

— Шлепът е натоварен и е на път към повърхността — отговори Пит, който подуши въздуха и долавяйки мириса на кафе, извика да му донесат една чаша.

— Все още съм изумен от броя на предметите — каза Гън, настанявайки се пред пулта за радиовръзка и редицата светещи екрани.

— „Принсес Доу Уан“ е бил невероятно претоварен — отбеляза Пит. — Не е изненадващо, че се е разчупил и потънал в бурните води.

— Какво ни остава, за да приключим?

— Повечето от сандъците са извадени. С кърмата сме привършили. Трюмовете трябва да бъдат изпразнени до края на следващата смяна. Сега събираме малките сандъци, които са били подредени в коридорите и пътническите каюти в централната част на кораба. Колкото по-навътре проникват водолазите, толкова по-труден става пътят им.

— Има ли някакво известие кога се очаква пристигането на спасителния кораб на Кин Шан?

— „Джейд адвенчърър“ ли? — Пит погледна към картата на Големите езера, разгъната върху масата. — Последното съобщение е, че е преминал Квебек и е на път към Сейнт Лоурънс.

— Това означава, че ще пристигне след около три дена.

— Не са загубили никакво време да приключат търсенето около Чили. Час след като Жу Куан е получил фалшивите ни сведения, вече са били на път към Канада.

— Ще се разминем на косъм — забеляза Гън, докато наблюдаваше как изкуствените пръсти на подводния апарат нежно измъкват от тинята една порцеланова ваза. — Ще извадим късмет, ако успеем да свършим и се изнесем оттук, преди „Джейд адвенчърър“ и нашият приятел да са се появили на сцената.

— Засега имаме късмет, че Кин Шан не изпрати някой от агентите си на разузнаване.

— Бреговата охрана, която се грижи за нас, има заповед да докладва за всяко подозрително плавателно средство.

— Когато идвах на смяна миналата нощ, Ал каза, че репортер от местен вестник бил получил по някакъв начин обаждане от „Оушън ретривър“. Ал го засякъл, когато разпитвал какво правим тук.

— И какво му е обяснил Ал?

— Казал му, че проучваме дъното и търсим останки от динозаври.

— И репортерът му е повярвал? — попита недоверчиво Гън.

— Вероятно не, но Ал му обещал да го качи на кораба през почивните дни.

Гън погледна озадачено.

— Но ние би трябвало да сме си тръгнали дотогава.

— Такъв е планът — разсмя се Пит.

— Трябва да се смятаме за щастливци, че слуховете за съкровища още не са довели тук рояци търсачи.

— Щом чуят и една дума, ще долетят да оберат трохите.

Джулия влезе с поднос в едната ръка.

— Закуска — обяви весело тя. — Каква прекрасна сутрин!

Пит потри наболата си брада.

— Не съм забелязал.

— Защо си толкова радостна? — попита я Гън.

— Току-що ми се обади Питър Харпър. Кин Шан е слязъл на летището на Квебек от японски самолет, преоблечен като член на екипажа. Канадската кралска моторизирана полиция го е проследила до брега, където се качил на малка лодка и се срещнал с „Джейд адвенчърър“.

— Алилуя! — възкликна Гън. — Захапал е стръвта.

— Вече виси на въдицата — отвърна Джулия засмяна. Тя остави подноса на масата за навигационни карти и повдигна кърпата, откривайки чинии с пържен бекон и яйца, препечен хляб, грейпфрут и кафе.