Клайв Къслър - Азиатска вълна

— При Шан това е повече от култ. Поставил е камери за наблюдение, а в гората наоколо бродят въоръжени убийци. Ако някой ловец или рибар случайно се приближи до имението, мигом го прогонват и се отнасят с него, като че ли е най-долен престъпник.

— Ще се постарая да си стоя откъм моята страна на езерото.

— И добре ще направите.

— До скоро виждане, господин Колбърн!

— Пак заповядайте, господин Пит. Приятен ден!

Пит вдигна глава към небето. Денят почти се беше изнизал. Слънцето в късния следобед беше отчасти закрито от върхарите на еловите дървета, растящи зад бакалницата на Колбърн. Той остави пълните пликове върху задната седалка на взетата под наем кола и седна зад волана. Запали двигателя, включи на скорост и натисна газта. След пет минути отби от асфалтираното шосе и продължи по коларски път, който водеше към колибата на Фоули край езерото. В продължение на около три километра пътят минаваше през гора от кипариси, смърчове и канадски ели.

В края на права отсечка от четиристотин метра имаше разклонение, чиито два пътя продължаваха покрай езерото в противоположни посоки и накрая се събираха на отсрещния му бряг, където се намираше екстравагантното уединено имение на Кин Шан. Пит напълно сподели мнението на бакалина относно постройката. Някогашната фабрика за консерви наистина беше преустроена в архитектурна недомислица, напълно неподходяща за красива местност с планинско езеро. Изглеждаше така, сякаш строителят е започнал модерна конструкция с тъмни стъкла и външни стоманени греди, но после се е отказал и е предал довършването на строежа на предприемач от петнайсети век, по времето на династията Мин, който пък й сложил покрив от позлатени плочки, взети направо от великолепната Зала на върховната хармония в Забранения град в Бейджин.

След като вече знаеше, че собственикът се е оградил със сложна охранителна система, Пит предположи, че докато се наслаждава на самотата на езерото, движенията му се наблюдават. Той свърна по левия път на разклона и след осемстотин метра спря край дървена стълба на веранда, опасваща кокетна хижа от дървени трупи с изглед към езерото. Постоя минута-две в колата, загледан в два елена, които пасяха в гората.

Болките от раните му бяха стихнали и той можеше вече да се движи така, както преди трагедията. Почти всичките му дълбоки разрези и обгаряния бяха заздравели. Единствено за съзнанието и емоциите му трябваше малко повече време.

Беше отслабнал с четири килограма, но не полагаше особени грижи, за да възвърне теглото си. Имаше чувството, че вече не се стреми към осъществяването на някаква цел. Всъщност се чувстваше много по-зле, отколкото изглеждаше. Но дълбоко в него се таеше една искрица, която се поддържаше от вроденото му влечение да наднича в неизвестното. Тази искрица се разпали малко след като внесе продуктите в хижата и ги постави до кухненската мивка.

Нещо не беше наред. Не можеше да го определи какво е, но тази мисъл тихомълком се загнезди в съзнанието му, някакво неуловимо шесто чувство му подсказваше, че нещо не е наред. Влезе във всекидневната. Всичко си беше на мястото. Предпазливо надникна в спалнята, пристъпи навътре, огледа я, отвори гардероба, после отиде в банята. И именно там чувството му се потвърди. Откакто се настани тук, винаги държеше извадените от чантичката им тоалетни принадлежности — самобръсначка, одеколон за след бръснене, четка за зъби, четка за коса — прилежно подредени върху мивката. Те и сега си бяха по местата с изключение на самата чантичка. Много добре помнеше, че я бе хванал за външната странична каишка и я бе поставил върху полицата. Сега чантичката беше обърната с каишката към стената.

Той излезе от банята и започна отново да оглежда стаите, като внимателно изучаваше всеки предмет, който можеше да се мести. Някой, а вероятно и повече от един, е претършувал всеки сантиметър от хижата. Сигурно са били професионалисти, но са станали небрежни, когато са се уверили, че обитателят не е таен агент или наемен убиец, а чисто и просто гостенин на собственика, дошъл да се отдаде за няколко дни на кротка почивка. От момента, в който Пит беше тръгнал за града, до връщането му те са разполагали с четирийсет минути, за да си свършат работата. Отначало причината за претърсването убягна от Пит, но след малко една лампичка в замъглените ниши на съзнанието му започна да свети.

Трябва да има и нещо друго. За опитен шпионин или за детектив със златна значка, отговорът щеше да дойде незабавно. Но Пит не беше нито едното, нито другото. Бивш пилот във Военновъздушните сили и дългогодишен директор на специални проекти в НЮМА, неговата работа беше да се занимава с подводни проекти на агенцията, а не с тайни разследвания. Бяха му необходими шейсет секунди, за да разреши дилемата.