Клайв Къслър - Азиатска вълна

Докато отмяташе продуктите на касовия апарат, Колбърн отвърна:

— През четирийсетте години това беше фабрика за консервиране на риба, която след това фалира. Китаецът я купи на безценица и я преустрои в луксозно имение. Построи дори игрище за голф с девет дупки. После започна да изкупува всяка собственост край езерото. Вашият приятел Сам Фоули остана единственият, който протака продажбата.

— Май ще се окаже, че половината от жителите на щата Вашингтон и Британска Колумбия са китайци — подметна непознатият.

— Те заливат северозападното тихоокеанско крайбрежие като приливна вълна, откакто комунистическото им правителство превзе Хонконг. Вече притежават половината Сиатъл и голяма част от Ванкувър. Представям си какво ще бъде населението там след петдесет години. — Колбърн замълча и натисна бутона „всичко“ на касата. — С разрешителното за риболов сметката ви е седемдесет и девет и трийсет и пет.

Непознатият извади портфейл от задния джоб на панталона си, подаде на бакалина стодоларова банкнота и зачака за рестото си.

— Китаецът, за когото споменахте… с какво се занимава?

— Знам само, че е заможен корабен магнат от Хонконг. — Колбърн започна да слага продуктите в плик. — Никой не го е виждал. Изобщо не се мярка в града. Тук пристигат и си заминават само шофьорите на големи товарни фургони. Странни неща стават тук, всеки от местните хора ще ви го потвърди. Той и приятелите му например не излизат на риболов през деня. Ще чуете двигателите на лодките им само нощем, но няма да видите никакви светлини по тях. Хари Даниелс, който ловува в гората и опъва палатка край реката, твърди, че някаква много странна на вид лодка плава по езерото след полунощ, но само когато няма луна.

— Кой ли не обича тайнствените неща.

— Ако мога да ви бъда полезен, докато сте тук, само кажете. Името ми е Дик Колбърн.

Непознатият се усмихна широко и разкри белите си равни зъби.

— Дърк Пит.

— От Калифорния сте, нали, господин Пит?

— Професор Хенри Хигинс би се гордял с вас — подхвърли развеселен Пит. — Да, роден съм и израснах в южна Калифорния, но от петнайсет години насам живея във Вашингтон.

Колбърн започна да опипва нова почва.

— Сигурно работите за американското правителство.

— Работя в Националната агенция за подводни и морски изследвания. И преди да си помислите нещо друго, ще ви кажа, че дойдох тук, за да си почивам и да се размотавам. Нищо повече.

— Извинете ме, че ви го казвам — рече съчувствено Колбърн, — но като ви гледам, наистина имате нужда от почивка.

Пит се усмихна.

— Това, от което най-много се нуждая, е един хубав масаж на гърба.

— Обърнете се към Синди Елдър. Тя е барманка в кръчмата „Сокай“, но прави също и чудесни масажи.

— Сигурно ще се възползвам от услугите й. — Пит прегърна с двете ръце пликовете с продуктите си и се запъти към вратата. Преди да прекрачи навън, се спря и се обърна. — Само от чисто любопитство, как се казва въпросният китаец?

Колбърн се вгледа в Пит, опитвайки се да прочете нещо в очите му, което липсваше.

— Той се представи като Шан. Кин Шан.

— Споменавал ли е някога защо е купил старата консервна фабрика?

— Норман Селби, агентът по недвижими имоти, който извърши продажбата, каза, че Шан искал уединено място край вода, за да си построи луксозно убежище, където да канел богатите си клиенти. — Колбърн замълча за миг и по лицето му изведнъж се изписа войнствен израз. — Сигурно сте видели какво е направил от една великолепна консервна фабрика. Беше само въпрос на време, докато Държавната историческа комисия я обяви за исторически обект. Шан я превърна в смесица от модерен офис и пагода. За мен това е уродлива работа, абсолютно уродлива.

— Постройката наистина е доста необикновена — съгласи се Пит. — Предполагам, че Шан, в знак на добросъседство, кани жителите на града на приеми, на турнири по голф…

— Шегувате ли се? — даде воля на гнева си Колбърн. — Шан не допуска дори кмета и градския съветник да припарят по-близо от два километра до собствеността му. Не само това, ами издигна и триметрова телена ограда с бодлива тел най-отгоре, опасваща почти цялото езеро.

— Мислите ли, че може да мине безнаказано?

— Не само може, ами и му се разминава, защото е подкупил политици. Той няма право да държи хората далеч от езерото. То принадлежи на щата. Но той е способен да им вгорчи живота, ако много знаят.

— Да, някои хора издигат в култ имотите си — рече Пит.