Клайв Къслър - Азиатска вълна

Претърсването е било второстепенна задача. Основната цел е била да се поставят подслушвателни устройства или миниатюрни камери. Явно, че някой не ми вярва, заключи Пит. И този „някой“ трябва да е шефът на охранителната мрежа на Кин Шан.

Тъй като „бръмбарите“ не са по-големи от главата на топлийка, щеше да е доста трудно да се открият без специален електронен уред. Но понеже Пит нямаше с кого да разговаря тук, реши да съсредоточи вниманието си върху камерите. Предполагайки, че вече е под наблюдение и всяко негово движение се следи от някой, който седи пред телевизионен монитор на другия бряг на реката, той взе един вестник, настани се удобно и се престори, че чете, докато мислите му препускаха в главата. Нека си гледат каквото искат в дневната и в банята, размишляваше той. Кухнята обаче е друго нещо. Тя ще се превърне в неговия оперативен пункт.

Той остави вестника и се залови да прибира покупките си в шкафовете и в хладилника, като използваше действията си за отвличане на вниманието, а в същото време очите му не пропускаха да се стрелкат към всяко кътче, към всяка пролука. Не видя нищо подозрително. Тогава започна да оглежда нехайно стените от дървени трупи на хижата, вглеждайки се във всяка пукнатина и вдлъбнатина. Най-накрая попадна на „златна жила“ — забеляза мъничък обектив, пъхнат в проядена от червей дупка, направена още когато цепеницата е била ствол на растящо дърво. Превъплъщавайки се на актьор пред камерата, което наистина много му се удаваше, Пит взе една метла с дълга дръжка и измете пода. След като свърши, обърна метлата с дръжката надолу и я облегна на стената точно пред камерата.

Изведнъж, сякаш му бяха били инжекция за покачване на адреналина, той отърси от себе си чувството за умора и напрежение и излезе от хижата. Извървя трийсет крачки и навлезе в гората. Извади от вътрешния джоб на якето си телефонен апарат „Моторола иридиум“ и набра номер, чийто сигнал премина през мрежа от шейсет и шест изкуствени спътника по целия свят и стигна до частната линия на човека, на когото звънеше в главната квартира на НЮМА във Вашингтон, област Колумбия.

След четири позвънявания се обади глас с леко носово нюингландско произношение.

— Хирам Йегър слуша. Бъдете кратки, времето е пари.

— Времето ти не струва и пукната пара, залепнала за гумената подметка на обувката ти.

— Да не би да съм станал обект на присмех от страна на директора на специалните проекти на НЮМА?

— Да, станал си.

— Какво правиш, което да не си струва да повтаряш? — попита Йегър шеговито. В гласа му обаче се прокрадваше загриженост. Знаеше, че Пит все още се възстановява от раните си, които само преди месец бе получил по време на изригването на вулкан на един остров край Австралия.

— Нямах време да те оставя без дъх от моите безстрашни авантюри в северните гори. Но сега искам една услуга.

— Лигите ми текат от очакване.

— Виж какво можеш да изровиш за някой си Кин Шан.

— Как се пише?

— Предполагам, както се чува. Ако ограничените ми познания от китайски менюта могат да ми послужат, второто му име завършва с буквата „г“, която невинаги се произнася. Шан е китайски корабен магнат, който има дейност и извън Хонконг. Освен това е собственик на уединено имение край езерото Орион в щата Вашингтон.

— Оттам ли се обаждаш? — попита Йегър. — Никога и никого не уведомяваш къде отиваш, когато ненадейно запрашиш за някъде и току изчезнеш!

— Ще ти кажа, стига само да го държиш в тайна от адмирал Сандекър.

— Той така или иначе ще узнае. Както винаги. Какво точно те интересува за тоя Шан?

— Ами да речем, че ме дразнят шумни съседи — отвърна Пит.

— Защо не идеш у тях да им занесеш чаша захар, да се посмеете и да го предизвикаш за една игра на маджонг.

— По думите на местните хора никой не може да се приближи до мястото му на по-малко разстояние от това, равняващо се на десет градски пресечки. И нещо друго, съмнявам се, че си е вкъщи. Ако Шан е като повечето заможни знаменитости, значи има още няколко къщи по света.

— Какво толкова привлече любопитството ти към него?

— Никой почтен човек няма манията да се подсигурява с охранителни системи, освен ако не крие нещо — отвърна Пит.

— Ти май скучаеш, излежаваш се на полянка в девствена горичка и наблюдаваш как расте мъхът по скалите. Знай, че си пропуснал едно от най-големите удоволствия на света, ако не си опитал да гледаш вторачено лос в продължение на четирийсет и пет минути.