Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Никога не ме е налягала апатия.

— Ако имаш други молби, казвай ги, докато съм в настроение — продължи Йегър.

— Щом толкова се натискаш, наистина имам цял списък от желания за коледни лакомства, с които можеш да напълниш една кутия и да ми ги пратиш още тази вечер, за да ги получа не по-късно от утре следобед.

— Изстрелвай ги. Включил съм на запис и ще ги разпечатам на принтера, след като свършиш.

Пит му изброи от какви приспособления и апаратура има нужда и добави:

— Пъхни вътре и карта на езерото Орион на Министерството на природните ресурси, включваща барометричните му данни, видовете риби, виреещи в него, и всичко, което е потънало там и лежи на дъното му.

— Работата загрубява. Не смяташ ли, че човек като теб, който за малко не е бил направен на пихтия и току-що е излязъл от болница, се захваща с нещо пряко силите си?

— Играй с мен и ще ти пратя колет с два килограма пушена сьомга.

— Мразя да се надявам — въздъхна Йегър. — Добре, ще се погрижа за твоите играчки, преди да направя допитвания по съответните и не по съответните канали за Кин Шан. С малко повече късмет, ще ти съобщя и кръвната му група.

Пит знаеше от опит, че данни, заровени и засекретени в поверителни файлове, не са непревземаеми за дарбата на Йегър да тършува из компютрите.

— Накарай малките си дебели пръстчета да затанцуват по клавиатурата и набери номера ми на иридиума ми, когато откриеш нещо.

Йегър затвори телефона, облегна се назад и се загледа замислен в тавана. На външен вид Йегър приличаше повече на просяк, отколкото на блестящ специалист по компютърни системи. Носеше прошарената си коса прибрана на опашка на тила и се обличаше като застаряващ хипи, какъвто и беше. Ръководеше мрежа от компютърни данни на НЮМА, включваща огромна библиотека, която съдържаше всяка книга, статия и дисертация, било то за научен или исторически факт, или теория, отнасяща се до световните океани.

Компютърното царство на Йегър заемаше целия десети етаж на сградата на НЮМА. С години бе събирал този обширен библиотечен материал. Неговият шеф му бе дал пълната свобода и неограничени финансови средства да се снабдява с всяко документирано сведение за океанската наука и технология, което да бъде на разположение и на студенти, професионални океанографи, морски инженери и подводни археолози от цял свят. Работата беше свързана с огромна отговорност, но Йегър я вършеше със страст.

Той отмести поглед към скъпия компютър, който сам бе проектирал и направил. „Дебели пръстчета по клавиатурата“, ха! Неговият компютър изобщо нямаше клавиатура, нито монитор. Изображенията се появяваха в три измерения пред този, който работеше с машината. Вместо чрез натискане на клавиши командите се подаваха устно. Насреща му го загледа една карикатура на Йегър — изразителна и безплътна.

— Е, Макс, готов ли си да се поразходим малко? — попита Йегър изображението.

— В пълна готовност — отвърна металически глас.

— Сдобий се с наличната информация за Кин Шан, китайски собственик на корабоплавателно дружество, чийто главен офис се намира в Хонконг.

— Данните са недостатъчни за подробен доклад — отговори монотонно Макс.

— Трябва да призная, че не разполагам с повече, за да продължим. — Йегър още не можеше да разбере начина на общуване с образа, възпроизвеждан от компютъра. — Направи каквото можеш. Изкарай ми на принтер откритията си, след като се разровиш във всички мрежи.

— Ще ти се появя след малко — проехтя безплътният глас на Макс.

Йегър се загледа в пространството, опразнено от холографското подобие на лицето му, присви очи и се размисли. Пит никога не би поискал от него да проучи нещо, ако нямаше основателна причина. Беше сигурен, че нещо се мъти в главата на приятеля му. Усложнения и загадки непрекъснато наобикаляха Пит като малки кученца. Йегър се надяваше Пит да разбули мистерията. Винаги е успявал, налагало му се е да успее всеки път, когато проектите му преминеха границите на обикновеното любопитство.

Езерото Орион имаше формата на леко удължена сълза, чийто долен край плавно изтъняваше в малка река. Не съдържаше голямо количество вода, но примамливите му и мистични брегове граничеха с океан от гъсти зелени гори, обрасли склоновете до сивите отвесни скали на великолепния забулен в облаци планински масив Олимпик. Под дърветата и по малките поляни грееха с ярките си цветове пролетни диви цветя. Водата от топящите се високопланински ледници се вливаше в езерото чрез няколко потока, наситени с минерали, които му придаваха кристален, синьо-зелен цвят. По кобалтовосиньото небе плаваха облаци с лек тюркоазен нюанс от отраженията на водата под тях.