Клайв Къслър - Азиатска вълна

Водният поток, който изтичаше от долния край на езерото, се наричаше, както подобава, река Орион. Той течеше кротко през разсичащия възвишенията каньон и изминавайки двайсет и шест километра, се вливаше в горния край на фиордообразен тесен залив, наречен Грейпвайн. Изваян от древен ледник, заливът Грейпвайн се разширяваше към Тихия океан. Реката, по която навремето са плавали риболовни кораби, чийто улов се разтоварвал край старата консервна фабрика, сега се използваше за разходки с малки екскурзионни кораби и риболов.

Следобеда на другия ден след пристигането си Пит излезе на верандата на хижата и вдъхна дълбоко. Превалелият слаб дъжд беше прочистил въздуха и действаше като опияняващ парфюм за белите дробове. Слънцето се бе скрило зад върховете на планините, последните му лъчи падаха косо в дефилетата. Гледката беше безвременна. Само изоставените къщи и хижи придаваха на езерото призрачен вид.

Пит тръгна по тесния дървен кей, свързващ брега с един хангар за лодки, който се поклащаше във водата. Избра ключ от твърдата връзка и отключи тежкия катинар, залостващ овехтялата от времето дървена врата. Вътре беше тъмно. Едва ли има „бръмбари“ и камери тук, помисли си той и отвори широко вратата. От спусковите шейни на електрически подемник висяха над водата малък триметров ветроход и една шестметрова моторница „Крис-крафт“ от 1933 година с двуместна кабина и лъскав махагонов корпус. Покрай двете стени лежаха върху зъбни рейки два каяка и едно канадско кану.

Пит отиде до електрическото табло и щракна единствения ключ. После взе устройството за управление, свързано с подемника, и натисна бутона. Подемникът забръмча и се задвижи над ветрохода. Пит закачи разлюлялата се кука, висяща от подемника, за металния клуп на спусковата шейна и я спусна. За първи път от месеци насам корпусът на ветрохода от фибростъкло се потопи във водата.

След като извади от едно шкафче навитото платно, той сглоби алуминиевата мачта и монтира такелажа. После постави румпела в шпинделите му и вкара подвижния кил в гнездото му. След около половин час малката лодка беше готова да напълни платната си с вятър. Оставаше единствено да закрепи мачтата — дребна работа, която щеше свърши, след като избуташе корпуса извън хангара.

Доволен, че всичко е наред, Пит закрачи с безгрижен вид обратно към хижата, влезе вътре и разопакова един от двата големи кашона, пратени с експресна въздушна поща от Йегър. Седна зад кухненската маса и разгърна картата на езерото Орион, която бе поръчал на приятеля си. Измерванията на водните дълбочини показваха, че дъното на езерото върви полегато от брега навътре, после се изравнява някъде докъм средата, където дълбочината стигаше девет метра и оттам се спуска стръмно до дълбочина над сто и двайсет метра. Прекалено дълбоко за гмуркач без съответната екипировка и надводен екипаж, прецени Пит. По него нямаше никакви отпадъци от изработени от човешка ръка предмети освен една стара лодка, потънала близо до консервната фабрика. Средната температура на водата беше пет градуса по Целзий — доста студена за плуване, но идеална за риболов и разходки по езерото.

За ранната си вечеря Пит си изпече на скара филе от лос, направи си мешана салата и седна да се храни на масата на верандата с изглед към езерото. Нехайно отпи глътка бира „Олимпия“, остави бутилката на масата и влезе в кухнята, където нагласи триножника на месингов телескоп. Седна в средата на кухнята, по-далече от прозореца, за да не може никой отвън да вижда какво прави в сумрака. Наведе се до окуляра и нагласи фокуса към имението на Кин Шан. Силното увеличение му позволяваше да наблюдава двама играчи на голф на игрището зад къщата. Некадърници, заключи Пит. Четири пъти трябваше да ударят топката, за да я вкарат в дупката. Отмести кръглото си полезрение към постройките за гости, сгушени под малка горичка зад голямата къща. Освен една прислужница, която сновеше насам-натам, те изглеждаха безлюдни. По откритите места нямаше грижливо окосени морави. Сочната трева и дивите цветя бяха оставени да растат естествено.

Дълга козирка на къщата минаваше над алеята за коли, така че важните гости да могат да слизат и се качват в колите си, без да се намокрят, ако вали. Главният вход се пазеше от два големи бронзови лъва от двете страни на стълбище, което водеше към врата от палисандрово дърво, висока три човешки боя. Пит пренастрои фокуса на телескопа и огледа красиво изваяните мотиви на дракон на двете й крила. Скъпият покрив със златни плочки в стила на пагода беше в пълно несъответствие със стените от тъмни стъкла, които ограждаха цялата долна част на триетажната къща. Самата къща бе разположена в просторно открито пространство, на един хвърлей от бреговата ивица.