Клайв Къслър - Азиатска вълна

Благодарение на някакъв резервоар на силата на духа й, за който не бе подозирала, Джулия издържа на мъченията. Месеците на усилена подготовка не я бяха закалили за жесток побой. Тя се проклинаше, задето бе избрала погрешен курс на поведение. Ако просто беше приела съдбата си, планът й да избяга положително щеше да се осъществи. Но тя си бе помислила, че като играе ролята на изплашена, но горда китайка, ще успее да заблуди престъпниците. Сметките й обаче излязоха криви. Вече проумяваше, че всеки опит за съпротивление щеше да се наказва безмилостно. Много от мъжете и жените, както започна да вижда в слабата светлина, също са били подложени на жесток побой.

Колкото повече Джулия мислеше за положението си, толкова повече се уверяваше, че и тя, и другите около нея в товарния трюм, ще бъдат убити.

Собственикът на малък смесен магазин в Орион Лейк, намиращ се на 144 километра на запад от Сиатъл, се извърна леко, за да погледне към мъжа, който отвори вратата и се задържа за миг на прага. Градчето Орион Лейк беше встрани от утъпкания път към най-оживените пътни артерии и Дик Колбърн познаваше всеки в тази сурова област на полуостровната планинска верига Олимпик. Непознатият трябва да беше или турист, минаващ оттук, или рибар от Сиатъл, дошъл да опита късмета си с улов на сьомга или пъстърва, които горската служба развъждаше в близкото езеро. Мъжът беше облечен с късо кожено яке над дебел пуловер и панталони от рипсено кадифе. Не носеше шапка върху гъстата си къдрава, черна коса, започнала да сивее покрай слепоочията. Колбърн забеляза как непознатият обходи с поглед, без да мигне, рафтовете и витрините, преди да пристъпи навътре.

По навик огледа набързо мъжа. Беше висок — над главата му оставаха само три пръста до горния ръб на вратата. Не прилича на канцеларски плъх, прецени в себе си бакалинът. Кожата му е доста обветрена и набръчкана, за да прекарва живота си в затворено помещение. Бузите и брадичката му плачеха за бръснач. Тялото му беше слабо за ръста му. Излъчваше безпогрешния вид на човек, преживял много — и добро, и лошо. Изглеждаше уморен, не физически, а емоционално изразходван и като че ли вече не го беше много грижа за живота му. Сякаш беше усетил, че смъртта го е потупала по рамото, но той по някакъв начин я бе отблъснал. Въпреки това обаче в матовозелените му очи, които се открояваха сред чертите на изпитото му лице, се забелязваше стаена веселост и прикрито чувство на гордост.

Колбърн продължи да попълва рафтовете със стока.

— С какво мога да ви услужа? — попита той през рамо.

— Просто се отбих тук да понапазарувам — отвърна непознатият и понеже магазинът на Колбърн беше твърде малък, за да разполага с пазарски колички, той взе една кошница и я провеси на ръката си.

— Как е риболовът?

— Още не съм си опитал късмета.

— Има една хубава дупка в южния край на езерото, където е известно, че рибата много кълве.

— Ще го имам предвид, благодаря.

— Взехте ли си вече разрешително за риболов?

— Не, но съм сигурен, че вие имате право да ми издадете такова.

— Жител ли сте на щата Вашингтон?

— Не.

Бакалинът извади един формуляр изпод щанда и подаде на мъжа писалка.

— Трябва само да попълните тази бланка. Таксата ще я включа в покупките ви. — С обиграния си слух Колбърн долови в говора на мъжа слабо югозападно произношение. — Яйцата са съвсем пресни. Местно производство са. Днес имам консерви със задушено от „Шеймъс О’Мали“. А пушената сьомга и филетата от лос са като дар от небето.

За първи път по устните на непознатия пробяга усмивка.

— Идеята за филетата от лос и сьомгата е чудесна, но мисля да взема и от задушеното на господин О’Мали.

След около петнайсет минути кошницата беше напълнена и поставена на щанда до старинна месингова каса. Вместо с обичайния за рибарите подбор на видове консерви, в тази кошница имаше предимно плодове и зеленчуци.

— Изглежда, възнамерявате да поостанете известно време — отбеляза Колбърн.

— Мой стар приятел ми предостави хижата си край езерото. Сигурно го познавате, казва се Сам Фоули.

— Сам Фоули? Познавам го от двайсет години. — После ядовито добави: — Неговата хижа е единствената, която проклетият китаец още не е купил. И слава богу, защото ако сам я продаде, рибарите няма да имат повече никакъв достъп до езерото.

— Интересно, защо повечето хижи изглеждат порутени и изоставени, с изключение на странната на вид постройка, дето се намира на западния бряг на езерото, близо до устието на малката река.