Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Горе главата, мила! Скоро ще стъпим на твърда почва.

Водното течение беше успоредно на брега и Галахър напрегна мишци, за да се измъкне от лапите му. Имаше чувството, че се преборва с поток от меласа. Разстоянието намаляваше мъчително бавно. Дърветата на брега му се струваха толкова близо, че само да се протегне, и ще ги стигне, но до тях все още оставаха цели шейсет метра.

Точно когато Галахър беше в края на силите си и щеше всеки момент да падне от изтощение, почувства, че салът се удари в подводни скални блокове и погледна към Кейти. Тя трепереше неудържимо от влагата и студа. Може би нямаше да издържи дълго.

Той напъха премръзналия си крак обратно в ботуша, след което си пое дълбоко въздух, помоли се водата да не е по-дълбоко от ръста му и скочи от сала. Това беше риск, който трябваше да поеме. За щастие подметките на ботушите му удариха в твърда скала, преди нивото на водата да достигне до чатала му.

— Кейти! — извика той, изпадайки в радостен делириум. — Успяхме! Ние сме на земя.

— Това е чудесно — смънка Кейти, която беше вече толкова скована от студ, че нищо не я интересуваше.

Галахър издърпа сала на брега, покрит със загладени от вълните скали и дребни камъчета. Това усилие го изтощи докрай и той се свлече като парцалена кукла върху студените, мокри камъни. Нямаше представа колко време беше лежал там, но когато най-накрая се съвзе дотолкова, че да допълзи до спасителния сал и да погледне вътре, видя, че кожата на Кейти е посиняла и е цялата на петна. Изплашен, той се пресегна и я привлече към себе си. Не знаеше дали е жива, или не. Тогава забеляза, че от носа й излизат мънички облачета пара. Опипа пулса й. Беше слаб и забавен, здравото й сърце все още пулсираше, но смъртта беше много близо до нея.

Той вдигна поглед към небето. То вече не беше плътно було с тъмносив цвят. Облаците се бяха разкъсали в най-различни форми и започваха да стават бели. Бурята беше отминала и той почувства, че поривът на вятъра се бе превърнал в лек бриз. Галахър не разполагаше с много време. Ако не намереше някъде топло убежище, можеше да загуби Кейти.

Поемайки си дълбоко въздух, той пъхна ръце под тялото й и я повдигна от сала. Изпълнен с омраза, ритна силно плавателния съд със замръзналия в него труп на генерал Хуай и го избута от брега. Няколко минути наблюдава как течението го подхвана и го понесе обратно към дълбоките води. После, притискайки Кейти до гърдите си, той закрачи тромаво към хижата сред дърветата. Леденият въздух като че ли внезапно се омекоти и той вече не се чувстваше скован и изтощен.

Три дни по-късно товарният кораб „Стивън Милър“ съобщил, че забелязал тяло в спасителен сал. Когато по-късно салът бил изваден от водата, трупът се оказал на китаец и приличал на ледена скулптура. Не могли обаче да го разпознаят. Спасителният сал, чийто модел не се използвал от двайсет години, бил обозначен на китайски език. След като текстът бил преведен, се разбрало, че той е принадлежал на кораб, наречен „Принсес Доу Уан“.

Предприело се търсене на кораба. Били намерени плаващи отломки, но те не могли да послужат за разпознаване. Не бил открит никакъв разлив от гориво. Нямало съобщения за изчезнал кораб. Никъде — нито на кораб, нито на брега — не бил получаван сигнал за бедствие или за помощ. Никоя спасителна станция, наблюдаваща стандартните честоти за бедстващи кораби, не била засякла нищо, всички чували само смущения от силния снеговалеж.

Мистерията се забулила още повече, когато се разчуло, че се е получило съобщение за потънал преди месец край бреговете на Чили кораб на име „Принсес Доу Уан“. Трупът, намерен на сала, бил погребан и странната загадка скоро била забравена.

14 април 2000 г.

Тихи океан, край щата Вашингтон

Като мъчително изкачване от бездънна яма Лин Тай бавно започна да идва в съзнание. Чувстваше цялата горна половина на тялото си натъртена. Тя изстена през стиснати зъби, за да не изкрещи от непоносимите болки. Повдигна едната си тежко наранена ръка и внимателно опипа с пръсти лицето си. Едното й око с цвят на кафе беше затворено от оток, другото, също подуто, беше леко отворено. Носът й беше счупен и кръвта продължаваше да се стича от ноздрите. С облекчение почувства, че зъбите й са все още на местата си, но ръцете и раменете бяха целите в синини. Не си струваше да почва да ги брои.

Отначало Лин Тай не знаеше защо я бяха повикали за разпит. Обяснението дойде по-късно, малко преди да бъде жестоко пребита. Естествено, имаше и други, които бяха избутани настрани от огромната група незаконни китайски емигранти на борда на кораба, и те също бяха изтезавани и хвърлени в едно тъмно помещение в товарния трюм. Нямаше ясна представа за причината, всичко й се струваше объркано и неразбираемо. Почувства, че е отново на път да изпадне в безсъзнание и да полети обратно в ямата.