Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Фриц! — извика Кейти разтревожена. — Оставихме Фриц в кабината!

— Нямаме време да се връщаме.

— Но не можем да го изоставим!

Галахър я погледна сериозно в очите и рече:

— Трябва да забравиш за Фриц. Избирай: или нашия живот, или неговия.

Кейти понечи да тръгне обратно, но Галахър стисна силно ръката й.

— Стой тук, мила, и се дръж здраво. — После извади нож от ботуша си и като бесен започна да разсича въжетата, които придържаха сала.

След като разсече и последното въже, Галахър се обърна и погледна през прозорците на кормилната рубка. Слабо осветен от аварийното осветление, капитан Хънт стоеше спокойно зад шурвала, готов да посрещне стоически смъртта си.

Галахър замаха настоятелно на капитана си през стъклото, но Хънт не се обърна. Само пъхна ръце в джобовете на дебелото си палто и се загледа с празен поглед в натрупващия се около рамката на прозореца сняг. Изведнъж сред бялата вихрушка, откъм командния мостик, изникна фигура на мъж. Как само се препъва, помисли си Галахър, сякаш зъл дух го преследва. Нашественикът се спусна към спасителния сал и скочи вътре. Едва когато вдигна глава и загледа с очи, издаващи по-скоро лудост, отколкото ужас, Галахър разпозна в него генерал Хуай.

— Не трябва ли да освободим от въжетата този сал? — надвика Хуай вятъра.

Галахър поклати глава.

— Вече свърших тази работа.

— Всмукателната струя от потъващия кораб ще ни повлече под него.

— Не и в такова море, генерале. Само след секунди ще бъдем отнесени настрани. Сега легнете на дъното и се хванете здраво за предпазните въжета.

Вкочаненият от студ Хуай не отговори и зае мястото си, както му бе казано.

От дълбините се надигна глух тътен, когато залетите от студената вода котли избухнаха. Предната секция на кораба се заклати и разтресе, после се наклони назад, като потопи средната част и издигна носа към небето на студената нощ. Високата старомодна димна тръба, чиито дебели въжета не издържаха на напъна, се срути с шумен плисък в морето. Водата достигна нивото на сала и плавателната му способност го повдигна от подпорите му. Последното, което Галахър видя от капитан Хънт, беше как водата нахлу през вратите на кормилната рубка и започна да се върти около краката му. Твърдо решен да потъне заедно с кораба си, мъжът бе хванал здраво шурвала и стоеше неподвижно, сякаш се бе превърнал в статуя.

Галахър се изпълни с чувството, че са увиснали във времето. Изчакването на кораба да потъне под краката им като че ли продължи цяла вечност. А всъщност бе станало за секунди. Тогава салът бе подет от водата и хвърлен във водовъртежа.

Разнесоха се викове за помощ на мандарински и кантонски диалекти, на които беше невъзможно да се отвърне. Последните молби, отправени към приятели, бавно заглъхнаха някъде между чудовищните вълни и техните бразди и във воя на вятъра. За моряците нямаше спасение. Наблизо не минаваше никакъв кораб, който да забележи, че са изчезнали от радиолокатора, нито пък можеше да бъде изпратен сигнал за помощ. Галахър и Кейти наблюдаваха с ужас как носът на кораба се издига все по-високо и по-високо, сякаш искаше да се вкопчи в ураганното небе. Увисвайки за миг неподвижен, със заледените си горни съоръжения и такелаж, той заприлича на привидение. След това се предаде и потъна в черната бездна. От „Принсес Доу Уан“ не остана и следа.

— Изчезна — промълви Хуай, но бурята заглуши гласа му. — Всичко изчезна. — Той гледаше мястото, където допреди малко беше корабът, и не вярваше на очите си.

— Трябва да сме плътно притиснати един към друг, за да се топлим — нареди Галахър. — Ако издържим до сутринта, има вероятност да бъдем спасени.

Заобиколени от призрака на смъртта и от ужасяващото чувство на празнота, клетите пътници върху сала бяха погълнати от мразовитата нощ и нестихващата ярост на бурята.

Призори коварните вълни продължаваха да блъскат малкия сал. Непрогледният нощен мрак отстъпи пред призрачно, сиво небе, покрито с тъмни облаци. Снегът премина в ледена суграшица. Успокояващото беше, че вятърът бе намалил скоростта си до шест километра в час, а височината на вълните не надвишаваше три метра. Салът беше здрав и устойчив, но поради стария си модел не бе снабден с никакви аварийни съоръжения за оцеляване. За да издържат до евентуалното им спасяване, те трябваше да разчитат единствено на силата на духа си.

Навлечени с няколко ката дрехи, Галахър и Кейти прекараха нощта сравнително леко, но генерал Хуай, който беше тръгнал само по униформа, без никаква връхна дреха, беше посинял от студ. Вилнеещият вятър пронизваше тялото му през униформата като хиляди ледени иглички. Косата му се покри с лед. Галахър го бе загърнал с дебелото си късо палто, но, както забеляза и Кейти, старият боен кон нямаше да издържи още дълго.