Клайв Къслър - Азиатска вълна

— Топлата глава стопля и краката. — Повдигна нежно с двете си едри ръце лицето й и я целуна. — Скъпа, не са ли ти казвали, че ирландците не се давят? — И хващайки я за ръка, Галахър грубо я избута в коридора и я поведе по стълбата към горната палуба.

Забравеният в бързината дакел Фриц остана да лежи послушно на леглото, с почуда в кафявите си очи, но с вярата, че господарката му скоро ще се върне.

Онези членове на екипажа, които не бяха на вахта, не играеха на домино, нито си разказваха за това как са оцелели от други бури, спяха в кабините си, без да подозират, че корабът е на път да се разпадне. Готвачът и помощниците му почистваха масите след вечерята и поднасяха кафе на бездействащите. Въпреки силното клатене на кораба от бурята, екипажът беше въодушевен от мисълта, че наближават пристанище. Макар местоназначението да се пазеше в тайна от тях, те знаеха точно къде се намират.

В кормилната рубка обаче нямаше и следа от задоволство. Хънт гледаше назад през снежната фурия и едва виждаше палубните светлини в края на кърмата. Както бе скован от ужас, му се стори, че кърмата се издигна под ъгъл спрямо средната част на кораба. Сред воя на вятъра, фучащ през надстройката, чу как корпусът се пропуква. Той се пресегна да натисне алармения звънец, който сигнализираше за обща тревога из целия кораб.

Хуай отблъсна ръката на Хънт от бутона на звънеца.

— Не можем да напуснем кораба — прошепна той с уплаха.

Хънт му хвърли поглед, изпълнен с отвращение.

— Умрете като мъж, генерале.

— Не бива да допуснете да умра. Дал съм обет да се погрижа товарът да пристигне благополучно в пристанище.

— Този кораб ще се разцепи на две. Нищо не може да спаси нито вас, нито ценния ви товар.

— В такъв случай трябва да определим местоположението си, за да го спасим.

— За кого да го определим? Спасителните лодки са разбити и отнесени в морето. Вие настояхте всички спасителни жилетки да бъдат хвърлени зад борда. Разрушихте радиото и не можем да подадем сигнал за бедствие. Изобщо, много добре прикрихте следите ни. Ние дори не би трябвало да сме в тези води. Нашето местоположение е неизвестно за останалия свят. Единственото, което ще научи Чанкайши, е, че „Принсес Доу Уан“ е изчезнал с целия си екипаж на шест хиляди мили южно оттук. Добре сте запланували всичко, генерале, много добре.

— Не! — извика Хуай. — Това не бива да се случи!

На Хънт дори му стана забавно, като наблюдаваше изписания по лицето на Хуай израз на гняв и безпомощност. Хитрият, шарещ поглед в тъмните очи на китаеца вече го нямаше.

Генералът отказваше да приеме неизбежното. Той отвори рязко вратата на командния мостик, втурна се навън във вилнеещата буря и видя как корабът се гърчи в предсмъртната си агония. Кърмата се изви видимо надясно. От пукнатината в корпуса излизаше пара. Той се спря на място и ужасен загледа как кърмата се отдели от останалата част на кораба с пронизителен звук от разцепване на метал. После всички светлини на борда угаснаха и той вече не виждаше кърмата.

Моряци се втурнаха нагоре и наизлязоха по покритите със сняг и лед палуби. Изплашени от убийствените вълни, които бяха разбили лодките, те започнаха да се щурат и роптаят, че не са им оставили поне спасителните жилетки. Краят настъпи толкова бързо, че повечето бяха заварени неподготвени. По това време на годината ледените води бяха не повече от нула градуса, а температурата на въздуха — минус петнайсет градуса. Обзети от паника, моряците започнаха да скачат зад борда, явно не съзнавайки, че само след минути ще загинат в студената вода било то от хипотермия, или от внезапното спиране на сърцето вследствие на шока, причинен от резкия спад на телесната температура.

Кърмата изчезна от поглед за по-малко от четири минути. Средната част на корпуса като че ли се изпари във въздуха, оставяйки дълго водно пространство между потъналата кърма и носовата част пред комина. Малка група мъже се помъчиха да спуснат единствената и отчасти повредена спасителна лодка, но в този момент една огромна вълна се изви над бака и с грохот се разби върху палубата. Мъжете и лодката изчезнаха под потопа и повече не се видяха.

Хванал здраво за ръка Кейти, Галахър я теглеше нагоре по стълбата и оттам по покрива на офицерските кабини към спасителния сал, окачен зад кормилната рубка. С изненада откри, че там няма никой. На два пъти те се подхлъзваха и падаха на леда, сковал покрива. Пръски, отвявани от халата, се набиваха в лицата им и ги заслепяваха. В бъркотията никой от китайските офицери или моряци не се беше сетил за сала на покрива. Повечето от тях, заедно с войниците на генерал Хуай, се бяха спуснали към единствената останала лодка или се хвърляха в злокобните води.