Клайв Къслър - Азиатска вълна

Жена с дълга руса коса, облечена в копринена роба, лежеше изтегната на леглото и четеше списание. Тя се стресна от внезапното нахлуване и от лая на дакела до нея, който мигом скочи на крака. Жената имаше стройно тяло, с красиви пропорции. Кожата й беше гладка, без никакво петънце по нея. От лицето й с високи скули гледаха яркосини очи като цвета на небето в късно утро. Когато се изправи до Галахър, върхът на главата й стигаше до брадичката му. Тя свали елегантно краката си на пода и седна в края на леглото.

— Хайде, Кейти. — Галахър обви ръка около талията й и я изправи. — Разполагаме с много малко ценно време.

— Пристанище ли наближаваме? — попита тя объркана.

— Не, скъпа. Корабът ще потъне.

Тя притисна ръка до устните си и изстена:

— О, боже!

Галахър вече отваряше бързо вратите на гардероба, издърпваше чекмеджетата и изхвърляше през рамо съдържанието им към нея.

— Навлечи се с колкото можеш повече дрехи, обуй всичките си панталони и няколко чифта мои чорапи. Започни първо с по-тънките дрехи, а върху тях обличай по-дебелите. И побързай, защото тази очукана вана ще потегли към дъното всеки момент.

Жената понечи да възрази нещо, но се отказа. Безмълвно и бързо свали робата си и започна да облича всичкото бельо от багажа си. После с чевръсти и точни движения нахлузи първо своите панталони, а след това и един чифт на Галахър. Върху три блузи навлече пет плетени пуловера. Имаше късмет, че бе натъпкала куфара си с дрехи за срещата с годеника си. Когато вече не можеше да сложи нищо повече на себе си, Галахър й помогна да се напъха в неговия парашутен костюм. Чифт ботуши покриха копринените й чорапи и няколкото чифта къси мъжки чорапи върху тях.

Малкият дакел се мотаеше в краката им и подскачаше от възбуда. Беше й подарък от Галахър, заедно със смарагдов годежен пръстен, когато й предложи да се оженят. Кучето носеше червена кожена каишка с висящ на нея талисман във вид на златен дракон, който се люлееше бясно върху гърдите му.

— Фриц! Лягай на леглото и стой мирен! — скара му се тя.

Катрина Гейрин беше жена с остър ум и нямаше нужда от подробни наставления. Дванайсетгодишна загубила баща си, англичанин, капитан на междуостровен товарен кораб, който загинал в морето. Била отгледана в белогвардейското семейство на майка й. Отначало започнала работа като чиновничка в Кантонските линии. Не след дълго се издигнала до длъжността административен секретар на директора. С връстника си Галахър се беше запознала в параходното дружество, където го бяха извикали да докладва за състоянието на машините на „Принсес Доу Уан“, и го хареса от пръв поглед. Макар че предпочиташе по-фините и изискани мъже, грубоватите маниери и веселият му характер й напомняха за баща й.

През следващите няколко седмици те започнаха да се виждат редовно и да преспиват най-често в неговата кабина на борда на кораба. Да се промъква тайно на борда и да прави любов под носа на капитана и екипажа, за нея беше особено вълнуващо изживяване. Сега Кейти беше принудена да остане на борда, защото малката армия от охранители на генерал Хуай обгради кораба и дока. Независимо от молбите на Галахър и на разгневилия се, когато научи за присъствието й капитан Хънт, генерал Хуай настоя тя да остане на кораба по време на пътуването. Откакто напуснаха Шанхай, тя рядко излизаше от кабината. Единствената й компания, когато Галахър трябваше да носи вахтена служба в машинното, беше малкото кученце, което тя учеше на разни номера, за да й минават по-неусетно дългите часове по море.

Галахър набързо напъха техните документи, паспорти и ценни вещи в една водонепроницаема мушамена торбичка, облече си моряшкото дебело късо палто и погледна Кейти със сините си очи, помръкнали от безпокойство.

— Готова ли си?

Тя разпери ръце и огледа издутото си от няколкото ката дрехи тяло.

— Едва ли ще мога да сложа и спасителна жилетка върху всичко това — каза тя с треперещи нотки в гласа. — А без нея ще потъна като камък.

— Да не би да забрави, че преди четири седмици генерал Хуай нареди всички спасителни жилетки да бъдат хвърлени зад борда?

— Тогава ще избягаме с някоя от спасителните лодки.

— Ако все още има лодки, които не са станали на трески, то те изобщо не могат да бъдат спуснати в такива бурни води.

Тя го погледна право в очите.

— Значи ще загинем, така ли? Защото ако не се удавим, ще премръзнем до смърт.

Той нахлупи една плетена шапка върху русата й коса и ушите й.