Клайв Къслър - Азиатска вълна

С мрачно лице Галахър се обърна към втория си механик Чу Уен.

— Идете горе, сложете си спасителна жилетка и се пригответе да напуснете кораба, когато капитанът подаде заповедта.

Китайският механик извади догарящата пура от устата си и погледна проницателно Галахър.

— Мислите, че ще потънем ли?

— Не мисля, а съм сигурен — отвърна с твърд глас Галахър. — Това старо ръждясало корито няма да издържи и час още.

— Уведомихте ли капитана?

— Той трябва да е глух, тъп и сляп, за да не прецени сам.

— Вие ще тръгнете ли? — попита Чу Уен.

— Веднага след вас — отвърна Галахър.

Чу Уен избърса мазните си ръце с един парцал, кимна на главния механик и се запъти към стълбата за люка, водещ към горните палуби.

Галахър хвърли последен поглед към любимите си машини сигурен, че те скоро щяха да легнат на дъното. Необичайно силен, стържещ шум проехтя във вътрешността на корпуса и го смрази на място. Старият „Принсес Доу Уан“ се измъчваше от умора на метала — бич както за самолетите, така и за корабите. Изключително трудно да се установи в спокойни води, тази умора се чувстваше осезателно, когато плавателният съд е блъскан от яростни вълни. Дори и да беше нов, на „Принсес“ щеше да му е трудно да издържи на водната атака, която се изливаше върху корпуса му със сила от хиляда и петстотин килограма на квадратен сантиметър.

Сърцето на Галахър изстина, когато видя пукнатина в една от напречните прегради, която се увеличаваше надолу и настрани по листовете на корпуса. Той грабна слушалката на телефона и позвъни в командния мостик.

Отговори Ли По:

— Тук мостикът.

— Дайте ми капитана! — каза рязко Галахър.

Последва секунда пауза.

— Капитанът слуша.

— Сър, в машинното има опасна пукнатина, която се увеличава застрашително с всяка изминала минута.

Хънт се изуми. Беше се надявал на чудо, че ще стигнат до пристанище, преди щетата да се окаже опасна.

— Пълним ли се с вода?

— Помпите водят изгубена битка.

— Благодаря ви, господин Галахър. Ще можете ли да поддържате машините в ход, докато стигнем до суша?

— В рамките на колко време го изчислявате?

— След час ще навлезем в по-спокойни води.

— Съмнявам се. Давам на кораба още десет минути, не повече.

— Благодаря ви, главен механик — въздъхна тежко Хънт. — Тогава напуснете машинното, докато все още можете.

Хънт уморено постави слушалката на мястото й, обърна се и погледна през задните стъкла на кормилната рубка. Корабът бе получил видим крен и се движеше тежко. Две от спасителните лодки бяха вече разбити и отнесени зад борда. Насочването към най-близкия бряг и благополучното доближаване на кораба до суша беше вече изключено. За да стигне до по-кротки води, той трябваше да го завърти надясно. Но „Принсес“ изобщо нямаше да оцелее, ако полуделите вълни започнеха да се разбиват в него по дължината му. Корабът щеше лесно да хлътне в някоя бразда без никаква надежда да изплува обратно. Независимо при какви обстоятелства, било то да се разцепи, или ледена кора да се натрупа върху надстройката му и да го скове, корабът беше обречен на гибел.

Мислите на Хънт отскочиха два месеца назад и на разстояние шестнайсет хиляди километра до дока на река Яндзъ в Шанхай, където каютите на „Принсес“ бяха опразнени от мебелировката си и корабът бе подготвен за последното си пътуване — към склада за вторични суровини в Сингапур. Тръгването бе забавено, тъй като на дока, в лимузина „Пакард“, пристигна генерал Кун Хуай от Китайската националистическа армия и нареди на капитан Хънт да влезе в колата му, за да проведат разговор.

— Моля да ме извините за внезапната поява, но изпълнявам личната директива на генералисимус Чанкайши.

Генерал Кун Хуай, в униформа, по която не се виждаше нито една излишна гънка, седеше изискано, с изправен гръб. Кожата на лицето и ръцете му беше гладка и бяла като хартия. Седеше в средата на задната седалка на колата и капитан Хънт беше принуден да седне неудобно, извит на една страна, на подвижната седалка срещу него.

— Нарежда ви се да приведете кораба и екипажа си в готовност за далечно плаване.

— Сигурно е станала някаква грешка — каза Хънт. — „Принсес“ не е в състояние да плава по удължен маршрут. Той тръгва за склада за метални отпадъци в Сингапур с намален екипаж и без резервно гориво и продоволствия.

— Ще трябва да забравите за Сингапур — махна високомерно с ръка Хуай. — Ще ви бъде предоставено предостатъчно количество гориво, както и двайсет души от нашия Военноморски флот. Щом товарът ви бъде качен на борда… — Хуай замълча, за да пъхне цигара в дълго цигаре и да я запали, — да речем след десетина дни, ще получите съответните заповеди за отплаване.