Клайв Къслър - Азиатска вълна

Главният надзирател хвърли скришом поглед към другите трима мъже, които седяха като каменни статуи. После заговори с променен, по-кротък глас.

— Вероятно ще се намери друг начин да влезете в Щатите.

— Ще направя каквото поискате — каза умолително Лин Тай.

— Ако ви свалим на брега, ще трябва да заработите останалата част от таксата за пътуването. Тъй като слабо говорите английски, няма да можете да си намерите работа като учителка. Без приятели или близки няма да имате средства за преживяване. Следователно ние ще се нагърбим да ви осигурим щедро храна, подслон и възможност да работите дотогава, докато сте в състояние сама да се издържате.

— Каква работа имате предвид? — попита плахо Лин Тай.

Уон помълча малко, след това се захили лукаво.

— Ще се захванете с изкуството да задоволявате мъжете.

Ето за какво било всичко това! На Лин Тай и на повечето от контрабандно влезлите чужденци никога нямаше да им бъде разрешено да се разхождат свободно из Съединените щати. Щом веднъж стъпят на чужда земя, те ще се превърнат в обвързани с договор роби, подложени на мъчение и изнудване.

— Да проституирам? — извика гневно ужасената Лин Тай. — Никога няма да се принизя толкова!

— Жалко — рече бездушно Уон. — Вие сте привлекателна жена и бихте могла да искате висока цена.

Той се изправи на крака, заобиколи масата и застана пред нея. Самодоволният му израз внезапно се замени от израз на злоба. После извади от джоба на сакото си нещо като твърд гумен маркуч и започна да я удря по лицето и тялото. Спря едва когато започна да го избива пот, хвана брадичката й с едната си ръка и я загледа в окървавеното лице. Тя стенеше и го молеше да я пощади.

— Може би ще промените решението си.

— Никога! — промълви тя през разранените си устни. — Предпочитам да умра!

Тънките устни на Уон се разтеглиха в студена усмивка. Той вдигна ръка и със силен замах стовари маркуча в основата на черепа й. Мрак обгърна Лин Тай.

Изтезателят й се върна до масата и седна на мястото си. След това вдигна слушалката на телефона и заговори:

— Можете да изведете жената и да я оставите при онези, които отиват в Орион Лейк.

— Значи не смяташ, че може да бъде превърната в доходоносна собственост, така ли? — обади се едрият мъж в другия край на масата.

Уон поклати глава, без да отмества поглед от Лин Тай, която лежеше на пода, потънала в кръв.

— Нещо в тази жена ме кара да не й имам вяра. По-добре да играем на сигурно. Никой от нас не бива да си навлича гнева на нашия уважаван шеф, като застраши с нещо рискованото начинание. Лин Тай ще осъществи желанието си да умре.

Възрастна жена, която се представи като медицинска сестра, нежно започна да попива с мокра кърпа лицето на Лин Тай, за да почисти засъхналата кръв, после проми раните с дезинфекционна течност от шишенце, което извади от малка аптечка. След като свърши, жената отиде да утешава едно момче, което хлипаше в прегръдките на майка си. Лин Тай отвори по-малко подутото си око и потисна внезапен пристъп на гадене. Въпреки неописуемите болки, които бликаха от всяка точка на тялото й, съзнанието й беше напълно ясно и тя можеше да си даде сметка за всичко онова, което я доведе до това тежко състояние.

Тя не се казваше Лин Тай. В американското й свидетелство за раждане бе вписано името Джулия Мари Лий, родена в Сан Франциско, Калифорния. Баща й, американски финансов експерт, бил пратен на работа в Хонг Конг, където се запознал и оженил за дъщерята на заможен китайски банкер. С изключение на гълъбовосивите очи под кафявите контактни лещи, тя приличаше на майка си, която минаваше за красавица със синкавочерната си коса и азиатски черти на лицето. Лин Тай не беше и никаква учителка от китайската провинция Цзянсу.

Джулия Мари Лий работеше като специален агент под прикритие в отдела за разследване на международни тъмни сделки към Службата за емиграция и натурализация на САЩ. Представяйки се за Лин Тай, в Бейджин 2 2 Едно от произношенията на Пекин. — Б.пр. тя бе броила на представителя на синдиката за контрабандно прехвърляне на чужденци в китайска валута сумата, равностойна на 30 000 щатски долара. Ставайки част от човешкия товар и мизерните му условия, тя събра богата информация за дейностите на синдиката и методите за осъществяване на операцията.

Планът й, след като веднъж бъдеше нелегално свалена на брега, беше да се свърже с местния помощник областен директор по разследванията в Сиатъл, който беше уведомен и очакваше информацията, за да арестува контрабандистите на своя територия и да разбие канала на синдиката, водещ до Северна Америка. Сега съдбата й беше несигурна и тя не виждаше път за бягство.