Клайв Къслър - Възкръсналите

О’Мали преброи семействата и броя на децата.

— На борда има двайсет и седем майки — каза той с известна доза оптимизъм. — Слава богу, че поне ще можем да евакуираме всички майки и децата им.

— Ще трябва да не се съобразим с новата традиция да запазваме семействата цели — каза Пит. — Мъжете ще натежат прекалено много.

— Съгласен съм — въздъхна О’Мали.

— И пак остава място за още един-двама.

— Но ние не можем да искаме от останалите шестстотин и седемнайсет пътника и екипаж да се хващат за сламки.

— Не — отвърна Пит. — Трябва да изпратим някого, един от нас двамата, който да им разясни подробно положението лично, а не по вътрешната уредба.

— Аз съм по-необходим тук — заяви твърдо О’Мали.

В този момент се върна Джордино. Лицето му съвсем не изглеждаше ведро.

— Кели е изчезнала — съобщи той кратко. — Събрах група, но никъде не я открихме.

— По дяволите! — изруга Пит. Той не разпита Джордино — нито за момент не се усъмни, че Кели наистина е изчезнала. Вътрешното му предчувствие го потвърди. Изведнъж снимката на един от пътниците се яви пред очите му. Програмира списъка на пътниците в компютъра и изписа името „Джонатан Форд“.

Снимката на Форд, прекрачвайки от трапа на палубата, изпълни монитора. Тогава Пит натисна клавиша за принтиране и зачака от принтера да се появи цветна снимка. Докато О’Мали и Джордино стояха безмълвно до него, той изучи лицето, сравнявайки го мислено с лицето на пилота на червения фокер, с когото разговаря на въздушното шоу, преди двамата да влязат в битка. После остави снимката на писалището, взе молив и започна да потъмнява лицето на мъжа. Когато привърши, изпита чувството, че някой заби юмрук в корема му.

— Той е бил на борда и аз съм го пропуснал!

В пълно неведение О’Мали попита:

— За кого говориш?

— За онзи мъж, който едва не уби мен и куп деца в Ню Йорк, и който е виновен за това, че сега лежим безпомощни на дъното на океана. Именно той е освободил евакуационните отсеци и е избягал с един от тях, взимайки и Кели със себе си.

Джордино постави ръка върху рамото на Пит. Много добре знаеше как се чувства приятелят му. Съзнаваше също, че и той самият се бе провалил и това не му даваше мира.

Пит запомни номера на каютата на Форд и бързо излезе от канцеларията, последван от Джордино и О’Мали. Пит нямаше никакво намерение да губи време да търси стюардесата, за да й иска ключ. Като стигна до каютата, се засили и я отвори с един ритник. Стюардесата я беше оправила, но нямаше и следа от багаж. Пит започна да отваря едно по едно чекмеджетата. Те бяха празни. Джордино отвори гардероба и зърна бял предмет на най-горната полица. Пресегна се и свали дебело руло хартия. Разгърна го върху леглото.

— Хелиографно копие на подводната лодка — смънка О’Мали. — Откъде ли го е взел?

Ледени тръпки побиха Пит, като осъзна, че отвличането на Кели е било една от поръчките, възложени на Форд.

— Зад него стои блестяща разузнавателна операция. Той е бил в състояние да се запознае с всяка система и апаратура, с всяка палуба, напречна преграда и конструкция до най-малката подробност.

— Което обяснява как е знаел къде точно да постави експлозивите и да задейства ръчно евакуационните отсеци — отбеляза О’Мали.

— Нищо повече не можем да направим тук — каза Джордино, — освен да уведомим бреговата охрана да следи за всяко летателно средство, което кръжи над района, за да вземе този тип и Кели от евакуационния отсек.

Принуден да приеме бягството на Форд и отвличането на Кели като ужасна действителност, Пит се изпълни с чувство на противна неадекватност и безполезност. Беше напълно неспособен да й помогне или спаси. Той се стовари тежко на един стол. Още по-ледени тръпки го побиха, но това вече нямаше нищо общо със съдбата на Кели. Евакуационните отсеци ги нямаше и нямаше начин да бъдат върнати обратно и натоварени с пътници. Виждаше незначителна надежда да спаси хората на борда на потъналия туристически лайнер. Той поседя неподвижно няколко секунди, после вдигна глава и погледна към смълчаното и очакващо лице на О’Мали.

— Ти познаваш всяко кътче от лодката — каза той тихо.

О’Мали не разбра веднага намеренията на Пит и се поколеба, преди да отговори:

— Да, познавам я добре, както всеки друг.

— Има ли друга евакуационна система освен отсеците?

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Дали корабостроителят е предвидил за спасение резервна система със затворен въздух?