Клайв Къслър - Възкръсналите

— Говориш за специално проектиран люк в горната част на корпуса ли?

— Точно така.

— Да, има такъв, но няма начин всички ние да бъдем спасени, преди да ни е свършил въздухът.

— Защо? — попита Джордино. — Докато ние тук си говорим, спасителната операция е в ход.

— Нима не знаете?

— Не, ако не ни кажеш. — Гласът на Пит прозвуча дрезгаво.

— „Голдън марлин“ изобщо не е конструирана да остане под вода повече от четири дни, преди да се издигне на повърхността. След това въздухът бързо става негоден за дишане.

— Мислех, че регенераторите на въздух го пречистват до безкрайност — изненада се Джордино.

О’Мали поклати глава.

— Те наистина са много ефикасни, пречистват напълно въздуха, но след известно време количеството въглерод, натрупан от седемстотин души в тясно пространство, става прекомерно голямо за обезпрашителите и филтрите и те започват да се повреждат. — Той сви пораженчески рамене. — Целият този замисъл отива на вятъра, ако наводнението засегне генератора и ние загубим мощност. Тогава съоръжението за регенериране на въздуха изключва.

— Четири дни, ако извадим късмет — каза бавно Пит. — Всъщност са три и половина, тъй като вече изминаха близо дванайсет часа, откакто сме под вода.

— Военноморските ни сили разполагат с дълбоководен спасителен апарат, който може да свърши работа — предложи Джордино.

— Да, но мобилизацията, транспортирането му заедно с екипа дотук и подготовката за започването на спасителната работа ще отнеме най-малко четири дни. — О’Мали говореше бавно, наблягайки на всяка дума. — Дотогава ще е много късно и едва ли ще бъдат спасени повече от една шепа хора.

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, ти ще излезеш на повърхността заедно с майките и децата.

Може би в продължение на пет секунди Джордино го гледа тъпо. После, когато схвана думите му, заяви с възмущение:

— Момчето на госпожа Джордино не е страхливец. Няма да скачам от кораба, криейки се зад женски поли.

— Повярвай ми, стари приятелю — настоя с умолителен глас Пит, — можеш да бъдеш много по-полезен за спасението на всички, като работиш с мене от повърхността.

Джордино понечи да го попита: „Защо ти не излезеш?“, но размисли и приемайки разсъждението на Пит за правилно, рече:

— Добре, но какво да правя, като изляза на повърхността?

— От съществено значение е да се сдобием с външен въздухопровод за пречистване на въздуха.

— И къде точно се очаква от мен да намеря маркуч, дълъг сто и петдесет метра, въздушна помпа, която да подава достатъчно въздух, за да поддържа шестстотин и седемнайсет души живи, докато бъдат спасени, и метод за скачването й за потъналата лодка?

Пит погледна приятеля си от близо четирийсет години и се усмихна.

— Ако те познавам добре, все ще измислиш нещо.

В рамките на четири часа след потъването на „Голдън марлин“ на мястото пристигнаха четири плавателни съда: катерът на бреговата охрана „Джоузеф Райън“, петролоносачът „Кинг Зюс“, океанографският влекач на Американските военноморски сили „Орион“ и бреговият транспортен кораб „Компас роуз“. Скоро към тях се присъедини и флотилия от ветроходни яхти и моторни лодки от Маями и Форт Лодърдейл, които идваха повече от любопитство, отколкото от желание да помогнат в спасителната операция. Адмирал Сандекър беше изпратил спасителен кораб на НЮМА от Савана, но той щеше да пристигне чак след дванайсет часа.

Дълбоководният спасителен апарат на Военноморските сили „Меркюри“, екипът му и корабът база „Алфред Олтман“ бяха на път към мястото от Пуерто Рико, където провеждаха практически занятия. Съобщения се предаваха от и към катера на бреговата охрана на капитана на „Олтман“ от страна на капитан Болдуин за всеки етап от състоянието на потъналата туристическа лодка.

На борда на „Голдън марлин“ започнаха да качват децата и майките им в евакуационния отсек, след като О’Мали поправи механизма за освобождаването му. Имаше сълзливи сборувания с бащите, а в много случаи и с по-възрастните роднини — дядовците. Няколко деца ревнаха с пълно гърло, когато влязоха в тясното пространство на отсека. Беше трудно, дори невъзможно да бъдат успокоени.

Джордино се опита да не чува писъците на децата и техните майки и изглеждаше по-отчаян от всякога от факта, че е единственият мъж, напускащ подводницата.

— Чувствам се като мъжа, който се е качил на спасителна лодка от „Титаник“, преоблечен в женски дрехи.