Глен Мийд - Измамата

Дженифър си отбеляза някои неща в бележника и попита:

— Нещо друго?

— С нея е имало и друго дете. Малко момиченце, на две годинки. В момента е предадено в отдела за социални грижи.

— Мъртвото дете нейно ли е било?

— Не. Тя твърди, че й било дадено на летището в Москва от двойка, която дотогава не била виждала.

— А момиченцето?

— Било нейно. Казва се Тамара.

— Как е тя?

— Дъщеричката?

— Майката, дъщеричката… и двете.

Райън сви рамене.

— Детенцето е объркано и си иска мама. Майката е доста изплашена и отчаяна. Знае, че ще я приберат на топло за дълго. В такива моменти съжалявам, че реших да стана полицай.

— Колко са й платили?

— Десет хиляди долара. Поне така казва.

— Друго каза ли ти?

— Нищо особено. Не иска да говори и настоява за адвокат. Изглежда доста изплашена.

— Мислиш ли, че е доброволна съучастничка?

Райън пак сви рамене и въздъхна.

— Не знам. Инстинктът ми говори, че някой я е заплашил и я е принудил да се съгласи, но кой знае?… Тя не е склонна към обстойни самопризнания.

— Прочетени ли са й правата?

— За кой ме вземаш, Джени? — усмихна се Райън. — Познаваме се от деца.

Дженифър остави бележника си, вдигна поглед и тихо попита:

— Какво ще стане с нея, Марк?

— Би трябвало да си наясно. Тя не е американски гражданин, така че няма право на освобождаване под гаранция. И независимо от това дали е невинна, или не, тя все пак е „муле“ и следователно говорим за състав на федерално престъпление. Била е с фалшив паспорт и виза и е използвала труп, за да вкара два килограма и четвърт химически чист хероин. Това води със себе си по моя преценка до десет години в Данбъри, и то само ако извади късмет. Но няма съмнение, че влиза зад решетките. Освен ако не проговори, което, както изглежда, няма намерение да направи. Пред теб, като неин адвокат, може и да се съгласи, но не и пред полицията.

— А дъщеря й?

— Ще я върнат в Москва. На роднините, ако има такива. В най-лошия случай ще свърши в някой долнопробен дом за сираци.

— Говори ли английски?

— Майката ли? Справя се доста добре и според мен е умна, така че няма да ти трябва преводач. Но ако искаш, мога да ти осигуря.

Дженифър поклати глава.

Вратата на стаята за разпити се затвори с плътен звук и Дженифър погледна младата жена, която бавно се надигна от мястото си зад дървената маса. Изглеждаше по-млада от двайсет и три, по-скоро към осемнайсетгодишна, с мека бледа кожа и широко разположени невинни очи. Синята й вълнена рокля беше евтина, износена и кърпена на места, на лицето й бе застинало изражение на ужас и отчаяние, а очите й бяха подпухнали и зачервени от плач.

Дженифър почувства прилив на съчувствие към нея, но на желанието да утеши по някакъв начин Надя Федов се противопоставяше знанието, че само преди няколко часа тази млада жена е носила мъртво бебе, напълнено с хероин. Дженифър не знаеше в каква степен жената е замесена в престъплението, но предразположеността й към съчувствие я караше да се надява, че не е съзнавала какво прави. Подаде й ръка.

— Аз съм Дженифър Марч. Работя към отдела за федерална защита и съм назначена за ваш адвокат. Разбирате ли какво ви казвам, Надя?

Момичето потрепери, докато стискаше ръката й.

— Да. Разбирам. Да… Казаха ми, че с мен ще разговаря адвокат.

— Добре ли сте?

Очите на Надя се напълниха със сълзи.

— Искам да видя дъщеря си.

— Може и да мога да го уредя, но първо трябва да поговорим. Седнете, Надя.

Седнаха и Надя каза:

— Нямам пари да ви платя.

— Отдел „Федерална защита“ поема разноските по делото срещу вас. Ако не знаете, ние представляваме безплатно лица, обвинени във федерални престъпления, които не могат да си позволят наемането на адвокат. В тази страна имате право на адвокат дори ако сте незаконно влязъл чужденец без никакви средства за издръжка. Разбирате ли какво ви казвам?

Надя кимна, без да отговаря.

— Заловена сте с голямо количество хероин. И с мъртво бебе в ръцете, за което има вероятност, че е било убито, за да пренесете незаконно наркотика. Това са много сериозни обвинения, така че може би най-доброто, което можете да направите, е да ми разкажете цялата истина и да започнете от самото начало.

Надя Федов понечи да заговори, запъна се и затвори уста, сякаш бе размислила.

— Трябва да ми се доверите, Надя. Трябва да повярвате, че съм на ваша страна. Моля ви да разберете това. В момента сте изправена пред обвинение във федерално престъпление и аз съм единственият човек, който би могъл някак да ви помогне. Но преди да се опитам, трябва да ми кажете какво точно се е случило.