Глен Мийд - Измамата

— Отново ли сте при нас, адвокат Марч?

— Липсва ми радушният ви прием, сержант. Тук ли е Марк Райън?

— Последния път, когато го видях, отиваше към офиса си.

— Благодаря.

Полицаят изсумтя нещо в отговор, а Дженифър тръгна към стаята в края на коридора и почука на вратата. Отвътре се чу глас:

— Влез, ако изглеждаш добре.

Тя влезе в тясната стаичка с избелели сиви стени. По пода бяха нахвърляни документи, а зад бюрото седеше цивилен детектив и въвеждаше на компютър нещо от разпръснатите пред него листа, като отпиваше кафе от пластмасова чаша. Усмихна й се широко.

— От цяла седмица това е първият път, когато попадам в целта. Здрасти, Джени.

Марк Райън бе малко над трийсетте, тъмнокос като нея, общителен, симпатичен и с весели зелени очи. Стана и целуна Дженифър по бузата.

— Какво те носи тук?

— Нямаше никой друг и се наложи аз да се заема със случая Надя Федов.

— Ти ли ще я представяш?

— За това ми плащат заплата в отдел „Федерална защита“, а и тя има правото на адвокат, Марк. Имам малко свободно време, преди да се явим пред съда днес следобед, така че реших да поговоря с нея. И понеже така и не научих всички подробности, честно ще ти кажа, че се надявах да те намеря тук, за да ме осведомиш.

— Естествено, Джени, винаги се радвам да те видя. — Но в гласа му прозвуча нескрита загриженост. — Как си след онзи сън?

Дженифър го докосна по ръката.

— Чувствам се прекрасно, Марк. Благодаря ти, че ми отдели време, повярвай, оценявам го. И си единственият, когото си позволявам да безпокоя. Един от много малкото, способни да ме разберат.

Райън кимна.

— Както вече ти казах, за какво друго са приятелите? Искаш ли кафе, преди да започнем?

— Благодаря, но след това ме чака друга среща, така че бих предпочела да приключим колкото може по-бързо.

— Отделът за федерална защита винаги ли пришпорва хората си така?

Дженифър извади бележник и химикалка от куфарчето си, усмихна се и многозначително погледна бюрото.

— И ти ми изглеждаш позатрупан с работа.

Райън сбърчи вежди.

— Не ми говори. Между другото, ако се питаш как клиентката ти се е озовала тук, а не във Федералния арест в Бруклин, нека ти кажа, че там е претъпкано и нямат дори едно свободно място в женското крило, така че ме попитаха дали не мога да я взема при нас, временно.

— Ясно.

Марк се подпря на ръба на бюрото си и направи знак към стола отпред.

— Заповядай.

Дженифър седна. Райън остави чашата с кафето си.

— Бях при момчетата от наркотиците на „Джей Еф Кей“ тази сутрин, когато митничарите са задържали въпросната Надя. Кацнала с полета на „Аерофлот“ от Москва, с триседмично мъртво бебе в ръце.

— И?

— Тялото на бебето било разрязано в гръдната кухина и зашито. Патолозите открили двукилограмов пакет хероин.

Дженифър пребледня.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма.

— Да ти дам вода?

— Не, ще се оправя. Откога е мъртво бебето?

— От шестнайсет часа, с точност до един час. Полетът продължава малко над осем часа. Още един час има, след като е слязла от самолета, и още три часа до аутопсията. Което означава, че бебето е било мъртво около четири часа, преди тя да излети от Москва.

— Убито ли е?

— Съдебният лекар предполага, че детето най-вероятно е умряло от естествена смърт, но все още не разполагам с пълен доклад. А и понеже всички вътрешни органи са били извадени, е малко трудно да се определи точно.

Пребледнялата Дженифър поклати глава.

— Мислех, че съм чувала всичко. Но това май е най-гадното, най-ужасно нещо, което съм чувала и аз не помня откога.

— Знам, изглежда коравосърдечно до крайност — тихо каза Райън. — Но това е изметта, с който ни се налага да се занимаваме тук. Контрабандисти на наркотици. Чувал съм, че го практикували в Далечния изток, но не се бях сблъсквал с това в наш случай. Вземат мъртво дете от моргата или бог знае откъде, изваждат органите, третират тялото с формалдехид, за да го запазят за по-дълго, после го зашиват с наркотика в него. Жената се е грижила детето да е добре скрито по време на полета и дори за секунда не го е пускала от ръцете си. — Райън поспря, после мрачно допълни: — Хората зад всичко това, ако приемем да ги наречем „хора“, нямат нито угризения, нито морални задръжки да постъпват по този начин. На тоя свят има много зли хора, Джени. — Той се поколеба за миг, после я погледна. — Но ти, разбира се, знаеш това.

Дженифър едва издържаше.

— А младата жена?

— Двайсет и три годишна, руска гражданка. Оказа се, че паспортът, с който е влязла, е подправен. Бил е откраднат и професионално фалшифициран, с поставена в него също така фалшива американска виза. Всичко на много високо ниво. Успяла е без никакъв проблем да мине през имиграционния контрол.