Глен Мийд - Измамата

Той погледна косо към сержанта.

— Мисля, че е време да ме запознаеш с подробностите.

— Вчера следобед ни позвъниха от швейцарската полиция в Бриг. Млад американски катерач, отседнал в местен хотел в Симплон, „Бергхоф“, съобщил за намирането на тяло високо в планината. Както се оказва, трупът бил замръзнал в дълбока пукнатина на глетчера Васенхорн. Американският младеж правил преход през глетчера, пропаднал в пукнатината и съвсем случайно открил тялото.

— Младеж? На колко години е?

— Двайсет и една. — Барти се поусмихна. — За такива като мен това си е хлапе. Казва се Чък Маккоул.

— И какво е правил тоя Чък на глетчера?

— Той е турист, обича да ходи из планините и да се катери. Оказва се също, че е намерил раница, заклещена в леда, непосредствено до тялото.

Карузо вдигна заинтригувано поглед.

— Имало ли е нещо в раницата?

— Американецът я оставил в пукнатината… обяснявам си го с шока от намирането и на трупа. Прецених, че е най-добре да не я докосваме, докато не дойдете с Рима.

— Правилно. Продължавай.

— Швейцарската полиция изпратила екип на Васенхорн. Разбрало се обаче, че тялото е на нашата страна. Тогава се обадили на нас.

Барти поспря, защото фиатът подскочи, надигна се странично, после се изравни. Карузо се взря в ръмежа от другата страна на стъклото. Теренът беше неравен, гледката — унила. Обърна се отново към Барти, който продължи:

— Изпратих на свой ред патрул да направи оглед. Тялото е замръзнало в леда на два метра от дъното на пукнатината.

— Мъж или жена?

Барти сви рамене.

— Предполагаме, че е мъж. Но лицето зад ледената стена се вижда изкривено. Няма начин да сме абсолютно сигурни.

— Но няма съмнение, че се намира откъм нашата страна на границата?

Барти кимна.

— Абсолютно никакво. Проверих няколко пъти на картата. Швейцарците могат да се смятат за късметлии, че случаят не е техен и че този път лайненият край на пръчката се пада на нас.

— Защо?

Барти го погледна за момент.

— Има нещо доста странно в тялото.

Карузо понечи да попита нещо, но се разколеба, защото Барти спря фиата. Пред тях се виждаше тясна камениста пътека, покрита с фина снежна пелена. Беше пределно ясно, че фиатът не може да продължи нататък. Карузо видя стъпките на онези, които бяха минали преди тях. Облакът и мъглата малко се бяха разсеяли, ръмежът почти бе спрял и гледката, която се разкриваше пред очите им, бе непредаваема с думи. Извисяващи се зъбери, покрити със снежни шапки, стърчаха от гръдта на планината — част от масива на Алпите, образуващ естествената граница между Швейцария и Италия. Далеч пред тях се издигаха славният Матерхорн и величественият Айгер.

Карузо огледа покритата с каменни плочи пътека, която отиваше нагоре. Знаеше, че това е един от древните маршрути за мулета, кръстосващи Алпите като паяжина — изтрити от ходене по тях пътеки, използвани от дълбока древност от контрабандисти, пренасящи стока.

Той погледна сержанта.

— Така и не ми каза какво му е странното на трупа.

Барти дръпна ръчната спирачка.

— Мисля, че е най-добре първо да го видите с очите си.

До една от пукнатините стояха двама млади полицаи. И двамата бяха облечени в дебели зимни якета, а до тях имаше малък примус, на който правеха кафе. Разкъсани облачни валма се въртяха около Васенхорн под студеното слънце и Карузо усещаше с пълна сила суровата неконтролируема мощ на природата.

Глетчерът представляваше забележителна гледка. Изграден от добре уплътнен сняг, син в нюанса на патешко яйце, масивът приличаше на широка замръзнала река. Тук-там по повърхността му се виждаха дълбоки пукнатини, някои от които се отваряха в широки пропасти. До една от тези пукнатини имаше две закрепени в леда въжета, които стигаха до ръба и изчезваха някъде надолу. Бяха вървели над час, за да се доберат дотук — не час безгрижна разходка из планината, а час изнурително изкачване през неравен и пълен с коварни опасности терен. Преходът се бе оказал наистина изтощителен и Карузо го бе изминал запъхтян през по-голямата част от пътя. Краката му трепереха и ходилата му бяха подбити, но не бе чак толкова изтощен, че да не може да се възхити на величествената гледка.

— Къде… е… Рима? — на пресекулки изрече той.

Барти сви рамене.

— Вероятно се е спуснал в пукнатината и прави оглед на трупа.

— Разбери какво точно става.

И докато Карузо продължаваше да диша тежко, сержантът отиде при двамата млади полицаи. Наблизо бе разпъната малка палатка, а в снега бе очертан квадрат с жълта полицейска лента, опъната между къси алуминиеви пръти, забити около отвора на пукнатината. Барти се върна заедно с единия полицай и го представи: