Глен Мийд - Измамата

— Е, значи няма да деля с никого.

И вдигна пистолета си.

— Нищо лично, скъпа, просто трябва да го направя.

В далечината се разнесе вой на полицейска сирена и Стейвс за момент се поколеба. За част от секундата Дженифър си помисли, че ще се материализира някой, който да я спаси, но знаеше, че вече е твърде късно. Готвеше се да затвори очи и да изчака куршума, който щеше да сложи край на всичко… и изведнъж на площадката се появи сянка. Някой идваше, точно зад Стейвс. После светна светкавица и тя видя Марк. От дрехите му се стичаше вода, около кръста му имаше найлоново въже, а с двете си ръце стискаше пистолет.

Видя гнева в очите му и го чу в гласа му, когато той извика:

— Стейвс!

Времето отново започна да тече забавено. Стейвс едновременно приклекна и се извъртя, за да стреля, но Марк не му даде време за това. Още първият куршум улучи Стейвс в сърцето, но Марк продължи да стреля пак и пак, вече в главата.

Беше осем вечерта, дъждът бе спрял, небето се бе изчистило и сияеха сребърни звезди. Дженифър бе успокоила Боби, беше разказала на полицията всичко, което знаеше, и когато усети, че не издържа повече, каза, че иска да е сама, и излезе на дъсчената пътека.

Черните облаци бяха издухани от ледения атлантически въздух. Тя седна на ръба на пътеката. След няколко минути дойде униформен полицай и я наметна с непромокаема пелерина. Правел го само защото не искал да я види как замръзва — било наистина много студено. Попита я дали не иска да влезе, но тя отказа и обясни, че иска да поостане още. Той й се извини за безпокойството и я остави сама.

Вятърът обвяваше лицето й, тя чуваше плискането на вълните под краката си — вълнението бе съвсем слабо — и изведнъж осъзна, че е стигнала до края и че е изморена както никога. Отново чу стъпки зад гърба си, но пак не се обърна.

— Ще изстинеш така — каза Марк, седна до нея и провеси крака през ръба. После й разказа всичко: как куршумът на Стейвс го пропуснал, докато падал в бурното море, и как се спасил само благодарение на въжето, което останало вързано за стълбата. Как излязъл с последни сили от водата и когато стигнал до къщата, видял един от хората на Келсо — онзи, дето наричаха Марти — да тича към къщата на родителите му. В този момент се появило поршето на Гаруда, съпровождано от две патрулни коли, понеже съседите вече били съобщили на полицията за изстрелите в мирния им квартал, и така човекът на Келсо бил неутрализиран. Хвърлил пистолета си на тревата и се предал, а Марк взел оръжието му и последвал Стейвс в къщата.

— Имам да обяснявам хиляди неща на Гаруда, но да оставим това. Ти как си?

— Ще се оправя. — Тя избърса очите си.

— Боби е наред. Объркан е естествено, но ще го преживее. В момента се чуди къде си изчезнала и ме помоли да те намеря.

— Исках да остана малко сама и да помисля. Не знам дали можеш да ме разбереш, Марк.

— Мога. Просто реших, че покрай другото ще искаш да узнаеш, че Келсо не отърва кожата. Починал на път за операционната маса.

Дженифър кимна, но не каза нищо. Марк я прегърна през раменете и тя отпусна глава на гърдите му. В този момент й бе добре с него. И докато той я прегръщаше и я галеше по косата, изведнъж я порази една мисъл — досега не бе вървяла напред, защото бе очаквала баща й да се върне и да я прегърне точно както сега я прегръщаше Марк.

— Усещам, че в момента просто ти се иска да останеш сама — каза той.

Не й се искаше Марк да си тръгва, не искаше да губи усещането за сигурност, което й даваше близостта до него, но той, изглежда, наистина усещаше, че иска да е сама. Свали ръка от раменете й, но все така стискаше пръстите й с другата.

— Поне за още малко — каза тя. — А какво ще стане с Моская?

— Едва ли ще се интересуват от теб и Боби. Отдел „Организирана престъпност“ вече има дискетата им и големите им грижи в обозримото бъдеще ще са как да избегнат обвиненията в престъпна дейност, които заплашват да разкъсат организацията им.

— Винаги съм знаела, че баща ми не може да ни стори нищо лошо. Знаех и че няма да ни изложи съзнателно на опасност. Знаех го и никой не можеше да ме разубеди. Но знаеш ли какво си мисля? Не искам той да лежи замръзнал и забравен на някаква далечна планина. Не искам…

Марк стисна ръката й.

— Ще направя всичко, за да открият тялото му. Обещавам ти.

Дженифър кимна. Усещаше, че това не са празни думи.

— Не спирам да си мисля и за…

— За кого?

— За онази млада жена от летището — Надя Федов.