Глен Мийд - Измамата

По челото й се стичаше пот, докато помагаше на Боби да се вмъкне в тясното пространство и да стъпи на пода. Отново виждаше пред себе си малко дете, което я гледа с изпълнени със страх очи и трепери. Искаше й се да го прегърне, но нямаше време за сбогувания, понеже Келсо всеки момент можеше да се върне — в чантата й естествено нямаше никакво лекарство, а тя трябваше да мине през хола и да излезе пред предната врата.

— Обещай ми да не помръдваш.

Боби кимна.

— Затвори очи. Опитай се да си представиш как се криеше тук едно време, когато бяхме малки. Помниш ли?

Боби отново кимна и послушно затвори очи.

— Сега ще затворя вратата, Боби. Не се страхувай, моля те.

Затвори вратичката на килера и ключалката щракна. И тогава се сети, че ако русият се бе снабдил с друг телефон — предишния му го бяха взели в къщата на Фогел — веднага може да се обади в полицията. Бързо отиде при него, претърси джобовете му и намери мобилен телефон…

„Благодаря ти, господи!“

Включи го и след безкрайно чакане — така й се стори — дисплеят светна. Тя набра 911 и натисна бутона за повикване. „Отговорете, моля ви…“ Почти веднага се чу женски глас:

— Оператор едно-едно-осем-четири. Какъв е случаят? Съобщете квартала.

— Моля ви… — извика Дженифър, — казвам се Дженифър Марч. Няколко души се опитват да убият мен и брат ми…

Преди да може да продължи, отвън се разнесоха приближаващи се стъпки и тя изпадна в паника. Пусна телефона, сякаш пареше ръцете й. Той се удари в пода, отвори се и батерията изпадна. „Боже…“

Келсо се връщаше. Дженифър знаеше, че трябва да бяга, веднага.

Дръжката на вратата се завъртя.

Вече беше късно.

— Много е опасно, Стейвс. — Марк свърши със завързването на найлоновото въже през кръста си и пристегна другия край за едно от стъпалата на стълбата към пътеката. Беше отмервал наум интервалите между вълните — около седем секунди. Дървото скърцаше под напора на водата. Марк си помисли, че едва ли ще може да изкара дълго под стълбата, преди да бъде размазан в пристана или отнесен от вълните.

Стейвс насочи пистолета към него и му подаде фенерчето.

— Много неприятно. Сега слизай и разгледай добре под пътеката.

— Казвам ти…

— Затваряй си устата и прави каквото ти се казва. Действай!

Фенерчето беше с каишка и Марк я нахлузи върху китката си. Щракна копчето и изчака поредната вълна да се разбие и да започне да се оттегля. Започна да се спуска по стълбичката. Колкото повече се приближаваше до тъмната повърхност, толкова по-ужасяващо му се струваше морето.

— Това е лудост, Стейвс — извика той нагоре.

— Продължавай — изкрещя Стейвс. Гласът му едва надви грохота на вълните.

Следващата вълна удари, когато Марк стигна шестото стъпало. Леденостудената вода го блъсна и той отчаяно се вкопчи в стъпалата. Вълната започна да се оттегля и го издърпа почти хоризонтално. Той стисна с всичка сила въжето и едва успя да се изтегли на стълбичката. Беше мокър до кости.

Четири стъпала по-долу го удари новата вълна. Този път успя да се задържи за пречките. Беше се спуснал достатъчно, за да различи кръстосаните носещи греди. Но беше тъмно и светлината на фенерчето бе недостатъчна да пробие мрака и пръските на водата. Марк изчака вълната да се отдръпне и оттегли и точно преди да нахлуе следващата, светна в пространството между гредите.

Нищо.

Опита друго място.

Нищо.

Вълната го повдигна и го удари в стълбичката като парцалена кукла. Той се вкопчи във въжето с мрачна решимост, изчака вълната да се отдръпне и пак светна с фенерчето. Нищо. Само че в следващата секунда лъчът попадна на нещо. Сякаш се бе отразил от някаква лъскава повърхност. Вгледа се и сърцето му прескочи — за една от напречните греди бе пристегната черна торбичка.

Сърцето му заби лудо. Той бързо се качи по стълбичката и стъпи на пътеката. Беше премръзнал. Изкашля погълнатата солена вода и едва чу крещящия срещу него Стейвс:

— Какво стана?

— Там е! Намерих черна пазарна торбичка, завързана за една от гредите.

Лицето на Стейвс възбудено светна.

— Защо не я извади?

— Не мога… пристегната е за една напречна греда и ми трябва нещо, с което да разрежа въжето. Нож или друго…

По лицето на Стейвс също се стичаше вода. Той бръкна в джоба си и извади комбинирано швейцарско джобно ножче. Отвори едно от остриетата и подаде ножчето на Марк, като едновременно с това насочи пистолета към него.

— Предупреждавам те, Райън! Ако опиташ нещо глупаво с този нож, ще те убия. Ясен ли съм? Хайде, гмуркай се да донесеш пакета.