Глен Мийд - Измамата

Крачките на Келсо се приближаваха — той явно изкачваше последните стъпала. Тя изтича до бюрото и дръпна стола. Шест чекмеджета. В кое ли беше револверът? Отдясно или отляво? Горното или долното? Марк бе споменал, че дори не е сигурен дали оръжието все още е тук. Ами ако не беше? Възможността бе толкова кошмарна, че дори не се замисли над нея. Дженифър дръпна горното ляво чекмедже.

Празно.

Горното дясно?

Празно.

Келсо вече беше на площадката отвън… чу го да опитва една от вратите, след секунди се отвори друга врата.

„Моля те, Господи, помогни ми да намеря пистолета…“

Опита следващото чекмедже. И тук нямаше оръжие, само някакви гуми и кламери…

Чу шум и се обърна. Въобразяваше ли си, или дръжката на вратата наистина изскърца?

Трескаво опита следващото чекмедже.

Телбод.

И следващото.

Празно.

Вече беше отворила всички чекмеджета, но в нито едно не бе намерила револвера.

А може би не бе търсила добре.

Започна отново да рови… но в следващата секунда вратата на спалнята се отвори.

Блесна светкавица и освети силуета на Келсо откъм гърба. Лицето му бе в сянка, но Дженифър чуваше тежкото му дишане. После се разнесе гневният му глас:

— Не стига че навремето ме промуши, а сега и ме простреля, кучко. Дойде време да си платиш.

Дженифър беше като вкаменена, не можеше да помръдне.

— Само не си мисли, че ще можеш да се обадиш по телефона. Ще съм се махнал оттук много преди полицията да дойде. — Келсо пристъпи напред и лицето му изплува от сянката. Усмихваше се доволно. Докосна шията си, погледна алените си пръсти и в очите му проблесна гняв. — Много лош навик имаш — винаги да ме нараняваш. Къде е Боби?

Дженифър не отговори. Келсо я изгледа злобно, щракна ключа на осветлението и се приближи още малко.

— Не се безпокой, ще го открия. Но преди това двамата с теб трябва да довършим нещо.

Дженифър беше парализирана от страх. Келсо бе на половин метър от нея и усещаше киселия му дъх.

— Моля те… моля те… недей!

— Какво? Да не те изнасилвам ли? — Келсо се усмихна. — Знаеш ли, миналия път ми беше приятно, макар да не стигнахме до края. Но понеже е дошло време да си платиш, признавам, че направо го очаквам с нетърпение. — Келсо докосна бузата й с опакото на ръката си. — И още нещо… След това ще ми кажеш точно къде си скрила Боби. Ако го направиш, обещавам му бърза смърт с минимум болка. Иначе, ако трябва сам да го търся, малкото ти братче ще съжали, че изобщо се е родило. Разбра ли ме?

Дженифър усети зад гърба си бюрото. Трескаво бръкна с дясната си ръка и зарови в първото попаднало й чекмедже. Хартия… никакъв пистолет.

„Марк е сбъркал и сега ще умра.“

Келсо се приближи съвсем близко до нея. Дженифър вече нямаше къде да отстъпва. Той погали едната й гърда, после стрелна ръка нагоре и пръстите му се вкопчиха в гърлото й.

— Не мърдай!

Приближи устата си до нея и тя ужасено се изви назад, но той само прошепна:

— Не се дърпай — иначе ще те заболи много. Много.

Дженифър отчаяно бръкна в друго чекмедже. Кламери, бележник и… пръстите й напипаха нещо твърдо, метално. Единият му ръб беше тъп, но другият бе остър като кама.

Не револвер, а нож за отваряне на писма… Имаше ли някакво значение, щом можеше да се използва вместо оръжие?

Лицето на Келсо бе на милиметри от нейното, отвратителният му дъх пареше кожата й. Той се наведе достатъчно близко, за да я целуне, и прегракнало каза:

— А може би този път и на теб ще ти достави удоволствие. Какво ще кажеш, Дженифър?

— Ще кажа, че заминаваш за ада.

Усмивката му изчезна, когато тя извади ръката си — той ужасено зяпна месинговия нож в секундата, преди тя да го забие в гърдите му. Тялото му се изпъна, той се дръпна рязко и изпусна пистолета. Гледаше диво. Дженифър грабна пистолета му от пода, прицели се и дръпна спусъка.

Келсо рухна като кукла, на която конците са внезапно прерязани. Дженифър продължи да стреля, докато ударникът не започна да бие на празно, после се отпусна на колене, преглътна сълзите си и бентът пред сдържания досега страх и гняв се пропука…

И чу шум. Дрезгав клокочещ шум.

Келсо дишаше. „Още е жив.“

А в следващата секунда чу стъпки по стълбите.

Марк ли беше? Или полицията? Господи… беше Стейвс. Държеше пистолет в едната си ръка и мокър черен пакет в другата. Дженифър се изплаши, вдигна пистолета и дръпна спусъка.

Щрак.

Беше забравила, че е изстреляла всички патрони. На лицето на Стейвс се появи усмивка. Той погледна падналия Келсо и каза високо: