Глен Мийд - Измамата

Стейвс не отместваше пистолета си от гърба му. Първото усещане на Марч бе за неописуем студ. Леденият въздух режеше лицето му като бръснач. Яростни вълни се разбиваха в пристана. Стигнаха при навеса и Марк отвори вратата. Влязоха. Стейвс щракна ключа на осветлението и посочи моторницата.

— Провери я. Но помни — ако опиташ да ми се правиш на умен, ще умреш тук.

Марк избърса водата от лицето си.

— Нека те попитам нещо, Стейвс. Вярваш ли наистина на Келсо? Не се ли досещаш, че ще те убие, също както уби Граймс и Фелоус? Този човек е психопат, не може да му се има доверие.

— Сделка ли се опитваш да сключиш, Райън?

— Ти как мислиш?

Стейвс вдигна пистолета си и го удари с дръжката през лицето.

— Това е отговорът ми. Сега действай…

На Марк му бяха достатъчни пет минути, за да се убеди, че моторницата изобщо не може да излезе в морето. В резервоара й имаше малко гориво, но самата тя не бе поддържана от години и моторът изглеждаше блокирал.

— Няма смисъл да си губим времето. Ще потъна, преди да съм изминал и десет метра. Не е безопасно.

Стейвс ритна корпуса в откровен пристъп на гняв.

— Мамка й!

— Имам друго предложение, Стейвс, и според мен е добре да го изслушаш.

— Струва ми се, че вече те предупредих. — Стейвс го изгледа ядосано.

— Става дума за нещо важно. Давам ти възможност да се добереш до касетата преди Келсо. Сега искаш ли да ме изслушаш, или не?

— Какво имаш предвид? — Стейвс го изгледа недоверчиво.

— Има нещо, което Боби пропусна да спомене — нещо, което може да се превърне в основата на сделка между нас.

— Каква сделка?

— Ще ти дам касетата в замяна на нашата свобода.

Погледът на Стейвс блесна.

— Говори конкретно.

— Касетата може и да не е вързана за въжето на някоя от шамандурите. Може да е на друго място.

— Къде?

— Под дъсчената пътека.

Марк обясни подробно и Стейвс избухна:

— Скрил си го от нас?

— А ти как би постъпил на мое място? Прецених, че шансът да се измъкнем живи с Дженифър и Боби е по-голям, ако преговарям отделно с теб. Пределно ясно ми е, че с Келсо нищо няма да се получи. Честно казано, струва ми се, че и с теб е така. Но инстинктът ми подсказва, че ти не фигурираш по никакъв начин в неговия пенсионен план. Сделката, която ти предлагам, е: получаваш касетата, ако е там, но ни пускаш да си ходим живи и здрави. Този начин има и преимуществото, че няма да делиш с Келсо.

Стейвс се поколеба и внимателно обмисли отговора си.

— Тук има едно голямо „ако“. Ами ако не е там? Защо наистина да не се окаже завързана за въжето на една от шамандурите, както каза — на мен ми бе струва доста оригинално.

— Сделката е същата.

Стейвс сви замислено устни.

— Ще видим.

— Трябва ми нещо повече от това, Стейвс.

— Казах, че ще видим. — Стейвс вдигна от моторницата навитото найлоново въже и го хвърли на Марк. — Завържи го добре около кръста си.

— Защо?

— Защото ще трябва да надникнеш под пътеката, за да провериш какво има там, а не искам вълните да те отнесат. — Стейвс се усмихна злорадо. — Поне не и преди да сме намерили каквото търсим.

Поредната разбила се вълна разтресе пристана.

— Нали Келсо каза, че трябва да изчакаме бурята поне малко да утихне? Живо самоубийство е да се влиза в морето при тези вълни.

— В плана настъпи промяна. Сега ще го направим, както аз искам.

Дани Флин дъвчеше остатъка от пурата си и малко по малко отхвърляше натрупаната документация. Телефонът на бюрото му иззвъня и той включи разговора на говорител, та ръцете му да останат свободни.

— Флин на телефона.

Зад прозореца плющеше дъжд. Манхатън бе брулен от жестока гръмотевична буря, хоризонтът се озаряваше от светкавици през няколко секунди и Дани се питаше ще издържат ли кабелите на електрозахранването тази вечер, или ще намери извинение да се прибере вкъщи навреме поне веднъж. По линията имаше толкова силен шум, че не можа веднага да познае кой се обажда. В крайна сметка се разбра, че е Гаруда, само че това беше горе-долу всичко, понеже дали от гръмотевиците, или от пороя, думите му бяха почти неразличими и Дани недоволно се навъси.

— Пиян ли си, Лу?

— Трезв съм като шибан светец! Чу ли какво ти казах?

— Чух. Сигурен ли си наистина, че двамата бандити, отвлекли момчето, са от руската мафия?

— Дани, не съм сигурен в нищо освен в това, че в момента седя в колата си в Лонг Айланд и господ пикае върху мен, а един мой познат полицай на име Марк Райън поиска да му направя някои проверки за клана Моская. А-а, сигурен съм още, че хлапето е отвлечено, но двамата, които го направиха, могат спокойно да бъдат и извънземни… толкова съм сигурен. Само че стават някои дяволски странни неща, Дани. В това вече ще трябва да повярваш на думата ми. Адски странни, пич.