Глен Мийд - Измамата

— Мисля… струва ми се, че зная къде може да е — отговори Дженифър.

Погледът на Келсо проблесна триумфално.

— Добре, да чуем.

Гаруда прекара следващите десет минути в търсене на буика. Бурята вече бе набрала сила и небето над главата му се разкъсваше от разклонени светкавици. Той стигна до края на Риърдън авеню, но нямаше следа нито от колата, нито от хората в нея.

„Мамка му!“

Ситуацията се усложняваше допълнително от това, че чистачките бяха безсилни да се справят с пороя, изсипващ се от небето, така че от време на време се налагаше да сваля страничния прозорец и да поглежда навън. Похитителите явно бяха свили в някоя от страничните улички, а може и да бяха влезли в някой от подземните паркинги. Опита наслуки една-две от пресечките, като всеки път пак се връщаше на главния път. Следеше за подземен паркинг, но не видя табела за такъв. Вече бе вир-вода от изливащия се през отворения прозорец дъжд. След десетина минути реши, че не му остава нищо, освен да потърси помощ. Не се заблуждаваше — в нощ като тази вероятността колегите му бързо да открият изчезнала кола, та макар и кварталът да бе известен, беше минимална.

Дори не можеше да им предложи елементарна информация като номера на колата, а на всичко отгоре дори и кварталът не бе сигурен, защото колата вече можеше да е излязла от него. Най-лошо от всичко бе, че нямаше как да извести Марк за ситуацията с Боби. И все пак… все пак… трябваше да направи нещо.

Отби до тротоара, спря и извади мобилния си телефон.

— Искаш да ми кажеш, че касетата може да е някъде в залива, завързана за закотвящото въже на някоя от шамандурите? — недоверчиво повтори Келсо. — Няма начин да повярвам на това.

Келсо ядосано погледна към залива. Дженифър се съмняваше, че погледът му може да стигне далеч в тъмнината. Бурята бе достигнала максимума си — или поне не й се струваше възможно да се усили още — защото дърветата се огъваха толкова ниско, че всеки момент можеха да започнат да се чупят и изтръгват из корен. Вятърът помиташе по пътя си всичко незакрепено. Келсо се извърна от прозореца и се приближи до Боби.

— Моли се да си казал истината.

— Не лъже — увери го Дженифър. — Каза, че ти е казал всичко, което му е известно.

— Не говоря на теб — сряза я Келсо, погледна я предупредително и отново изгледа Боби. — Дано да е истината, повярвай ми.

Боби кимна.

Келсо се обърна към Дженифър.

— Защото ако не е, ще имам удоволствието да направя нещо, което навремето така и не успях да довърша. — Със злоба в погледа, той разкопча горните копчета на ризата си, бутна встрани вратовръзката и показа назъбения белег от няколко шева по шията си. — Помниш ли това? Естествено, че помниш. Онази нощ извадих късмет, че не ме уби.

Дженифър изгледа Келсо, без да прави опит да скрие омразата си, но това не го впечатли ни най-малко и той пак отиде до прозореца.

— Лодката на баща ти може ли още да излиза в открито море?

— Не знам — предизвикателно отговори тя.

— Не искам отговори от рода на „не знам“. Да или не?

— Моторницата не е използвана от години, откъде да знам?

Стейвс недоверчиво погледна Келсо.

— Искаш да излезеш в открито море по време на буря като тази? Не буря, това отвън е ураган!

Келсо помръдна пистолета си към Райън.

— Няма да сме ние, а Райън, но май ще трябва да изчакаме малко да утихне. Като гледам… струва ми се, че трябва да минат поне два часа, преди да можем да го изпратим да провери дали за някое от въжетата не е завързан пакет.

— И какво ще правим дотогава? — осведоми се Стейвс.

Келсо погледна към градината и изсумтя:

— Излез и кажи на онзи приятел да влезе вътре, преди да е премръзнал до смърт. После вземи Райън, идете с него до навеса и се уверете, че моторницата е годна за излизане в морето. Ако няма гориво, ще трябва да отлеем от колата, но важното е моторът да е в работно състояние. Ако не… ще трябва да измислим нещо друго. А ако Райън се опита да импровизира, не се колебай — убий го на място.

Стейвс извади от джоба си фенерче и отвори задната врата. В кухнята нахлу студен въздух. Той примигна с фенерчето няколко пъти към градината в недвусмислен знак към блондина и когато той влезе, му каза:

— Остани тук засега. Райън, ти идваш с мен.

Стейвс изблъска Марк на двора. Пореден мощен порив на вятъра се завъртя като вихрушка из кухнята. После вратата се затвори и Дженифър видя наклонените срещу вятъра силуети на двамата да се отправят към дъсчената пътека. След няколко секунди силуетите се размиха в мрака.